Дефицитите на България

02/28/13 22:40
(http://e-vestnik.bg/)

Дефицитите на България

Едвин Сугарев

Хората са гневни. Хилядите протестиращи по улиците са знак, че продължаващото от 1997 г. насам търпение свърши. Нещо повече – има ясни симптоми, че бунтът приближава една опасна граница, след която вече няма връщане назад. Трима самозапалили се в рамките на две седмици – това вече и в Тибет не се случва.

Трябва да се запитаме защо е така. Какво е всъщност това, което не достига. Какви са дефицитите на днешна България – и на българския преход към демокрация.

Най-лесно от всичко е да се каже: хората живеят зле, гладни са – и това е причината. Няма да бъде вярно. Преходът не произведе качество на живот – а то далеч не се изчерпва само с хляба и чорбата. Изчепрва се с това да живееш достойно, да бъдеш господар на съдбата си, да се чувстваш отговорен към общото живеене, да бъдеш не поданик, а гражданин – и да знаеш, че си реалният работодател на тези, на които си делегирал правата да регулират обществото. С това да се чувстваш полезен. С това да живееш автентично и истинно. С това да бъдеш щастлив.

Именно тук са дефицитите на България. Нейните обитатели са не само най-бедните, но и най-нещастните в Европа.

Това не са еквивалентни понятия. Можеш да бъдеш много беден, но и много щастлив. В България обаче не може. Защото липсва справедливост. Липва морална рамка, която да регламентира усилията. Можеш да просперираш не чрез труд, а по други начини – най-вече ограбвайки другите и потъпвкайки техните права. Няма как да се защитиш от насилието, от криминалния и чиновнически рекет. Обществените институции, които трябва да гарантират справедливост, не работят. Те са част от конюнктурата на властта – и до голяма степен част от сенчестия свят, в който се живее по закона на джунглата.

Има обаче и по-значим дефицит от липсата на справедливост. Липсва истинност, липсва усещането за автентично живеене. Омерзителното битие кара хората да ненавиждат собствения си живот. Оттам до буткилката с бензин и клечката кибрит има само една крачка.

Някога Солженицин беше формулирал основното правило на свободния духом човек: не живей в лъжа! Хората в България живеят в лъжа. Не знаят кой кой е и защо нещата се случват така, както се случват. Не знаят кой ограбва техния труд. Не знаят кой кара децата им да загърбят родината си. Не знаят как и защо става така, че политическите спасители на нацията се оказват крадци и мошеници.

Не знаят механизмите, по които се култивира обществената лъжа, нито пък механизмите, които налагат безпардонните, просташки модели на “успелия човек” като пример за подражание. Не знаят защо вестниците са пачаври, а от екраните се лее лъскава амнезия. Не знаят – а вече и не искат да знаят как и защо става така, че чалгата се превърна в тяхна философия на живот, в техен духовен статус.

Единственото, което им е останало, е усета за това, че нещо не е наред. Че има нещо гнило в България. Този усет ги тласка на улицата. Той е силен, но и стихиен, смътен. Те не знаят откъде идва, нито пък знаят какво да правят с него.

Това ги кара да формулират искания, които са невъзможни. Национализация на ЕРП-тата, 50% по-високи заплати, обществен съвет, който да управлява държавата, Велико народно събрание… и прочее, и тъй нататък.

Кризата в България днес не е само и просто политическа. Има криза на представителството. Старите политически муцуни са дотолкова втръснали на хората, че те направо не искат да имат свое представителство във властта. Искат те самите да бъдат власт. Искат народът да управлява.

Това е опасно искане. Така е започнала революцията в Русия, и така Хитлер е дошъл на власт. Последствията са известни.

Това, ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/28/13 22:40 http://e-vestnik.bg/16997/defitsitite-na-balgariya/