САЩ се надяват на стабилен ръст в добива на шистовия газ до 2040 г.

Находищата на шистов газ в САЩ могат да осигурят ръст в добива на евтината суровина до 2040 г., след което ефективността от сондажите ще намалява, но с ниски темпове. Това пише “Уолстрийт Джърнъл“ в четвъртък, цитирайки предварителни резултати от проучване в находището Барнет в Тексас. То в комбинация с изследвания на други терени показвало, че САЩ разполагат със значителни запаси от алтернативния газ, чийто добив ще е рентабилен и разходите ще са малко по-високи от сегашните. В хода на изследването в Барнет, което е било финансирано от фондацията “Алфред Слоан“ и проведено от Университета в Тексас, са проучени 15 хил. кладенеца в северната част на щата, които са разработвани в последните 10 години. Данните са потвърдили прогнозите на американското правителство за увеличение на добива на шистов газ. “Очакват ни много десетилетия ръст“, заявява Скот Тинкър, ръководител на изследването и директор на отдела по икономическа геология в Университета в Тексас. Изданието припомня, че бумът в добива на шистов газ промени икономическата картина в САЩ. Той доведе до рязко съкращаване на използваните въглища за производство на електроенергия и накара компаниите да инвестират активно в стоманолеярни и химически заводи, както и в износа на газ. Ако тези вложения продължат, а ръст на добива на шистов газ няма, това вероятно ще доведе до поскъпване на цените на газа, който осигурява в момента 30 процента от производството на електроенергия и с който в момента се топлят половината американски домове, пише “Уолстрийт Джърнъл“. Арт Берман, геолог и консултант, който е един от основните критици на прекаления оптимизъм за добива на шистов газ, определи изследването в Барнет като “възможно най-пълното, което някога е правено“. По думите му то потвърждава неговото мнение, че само една четвърт от сондажите там са печеливши. Според него първо трябва да се определят най-перспективните места за сондиране преди да се “вкарат 40 млрд. долара в земята“. В изследването обаче се твърди, че на половината от територията на блока от 20 720 кв. км. е икономически оправдан добивът. Прогнозите са, че от Барнет ще се извлекат още 1.246 трилиона куб. м природен газ, което е три пъти повече от досега извадените от там количества и се равнява на двугодишното потребление в страната при сегашните нива на консумация. Университетът в Тексас проучва също така шистови находища с Пенсилвания, Луизиана и Арканзас. Резултатите от тези изследвания се очакват през следващата година, но се предполага, че САЩ може да разчитат, че ръстът на добива на газ до 2040 г. няма да се забави. Изданието отбелязва, че досега в страната е имало недоверие към по-ранните прогнози за развитието на добива на шистов газ, тъй като повечето от тях са били финансирани или от поддръжници на шистовата енергетика, или от нейни противници. Последните са убедени в негативното влияние върху околната среда на използваната при проучването и добива на шистов газ технология хидравличен разрив, пише изданието. От фондацията “Алфред Слоан“, финансираща това проучване, твърдят, че при провеждането му не е имало конфликт на интереси, въпреки че Тинкър е технически консултант в британската петролна компания “БиПи“ и няколко пъти в годината изнася лекции срещу хонорари пред частни енергийни компании. Представители на американския енергиен отрасъл посрещат с ентусиазъм изводите от проучването в Барнет. От Американския институт по петрола посочват, че то подчертава факта, че САЩ разполага с устойчиви и растящи запаси от природен газ, които може да обезпечат както вътрешното потребление, така и износа“. Според Тинкър дори в Барнет, където усилено се работи през последните десет години, трябва да се пробият още 13 хиляди нови кладенеца. Потенциал за десетки хиляди нови сондажи има и огромното находище Марселъс, разположено на територията на Пенсилвания и съседните щати, тъй като то разполага с големи залежи. Усиленото му разработване обаче може да засили притесненията на еколозите, заключава “Уолстрийт Джърнъл“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: