За монополите и площадния ляв популизъм

Думичката, която генерира омраза и мобилизира масите за протестни действия е “монополи“. Ако човек иска да е симпатичен на “народа” и да звучи социално-ангажиран, той трябва да пуска често-често тази думичка в употреба. Друго условие за успех е да поискаш държавата да се намеси, а ако искаш да пожънеш пълен успех, трябва гръмко да се обявиш за национализация на ЕРП-тата, каквото и да разпираш под това съкращение.

Да видим какви са фактите, които всеки, който иска, може сам да научи, следейки информационния поток и прочитайки 2-3 смислени анализа по въпроса.

Като човек, живеещ в София, ще дам за пример ЧЕЗ.

В момента държавата определя както входните цени на тока на ЧЕЗ, така и изходните. Както цената на енергията, така и цените за преноса (разпределение, достъп, диспечиране и т.н.).

Успоредно с това обаче се е надигнала и мощна лява популистка манипулация. Слушаме обяснения за лошите монополи и частните собственици, които “пият кръвта на народа” (цитирам думите на един от “лидерите” на протеста пред камерите, след като напуснаха кръжока по народовластие при Плевнелиев)

В какво е проблемът и защо твърдя, че става дума за агресивен популизъм?

Проблемът е в това, че държавата, чрез НЕК, задава правилата и на “входа”, и на “изхода” на разпределителя ЧЕЗ. Много експерти, дори и такива, които са ЗА ядрената енергия по принцип, се обявиха против Белене именно с мотива, че е финансово невъзможен. Мнозина твърдят, че това се прави именно заради заради червения проект БЕЛЕНЕ. Проблемът с цената на тока е в таксите (втората част на сметката, която получавате), а не в самата цена на изразходваната енергия!..

Какво може да се направи, за да се облекчи проблема трайно, а не с държавен указ за сваляне на цените, подобно на ситуацията, която видяхме наскоро в Русия — Путин се караше на министрите, че руснаците били получили високи сметки за ток и топлинна енергия?..

Това, което аз бих приел за логично, е следното:

1. Освобождаваме пазара, така, че да може клиентите да избират доставчика си;
2. Освобождаваме пазара така, че клиентите да могат да избират вида ток (кафяв, зелен, ядрен);
3. Създаваме енергийна борса, с което оставяме в историята и НЕК и Белене и решаваме проблема с цените.Ако много искаме да се правим на американци, можем да направим и четвърто нещо. Тогава можем да помислим и за либерализация на разпределителите, което пък би означавало нови преносни мрежи. За България не изглежда много реалистично…

Обаче левите експерти-манипулатори и защитници на Белене, както и радикалните леви “лица” на протестите, които доминират с агресивната си некомпетентност над хората от протеста, няма да коментират тези варианти.

За тях е важно примерно да направят повърхностен паралел между силно олевялото движение Occupy и ситуацията у нас, с цел да извлекат незабавен политически дивидент, критикувайки “лошия” и “нехуманен” капитализъм, а нашите “окупатори” и неефективната демокрация… Меркантилно и конюнктурно е това. А този вид политически опортюнизъм обикновено се наказва. Така стана с Борисов. Така ще стане и с левичарите-популисти.

А вие, като чуете лафа за лошите частници, лошите корпорации и лошите монополисти, не бързайте да приемете нещата на доверие, ами се поинтересувайте за повече детайли.

От блога на Асен Генов

Прочети цялата новина

Свързани новини: