Банките - Пчели и търтеи

Ипотекиран, възбранен и сложен за продан на второ четене без право на имоти, бизнес и други помощни за оцеляване средства, с огромни сметки за ток, парно и вода- Зола, на който хич не му пука за положението, в което се намира.

 

Явор Блъсков

 

            Вече не му пука. Защо? Борих се заедно с адвокат и финансов експерт. Усвоих кредити, защото исках да развия бизнеса си. Вложих ги в бизнеса си, от който държавата получи и продължава да получава данъци.  Застигна ме кризата, както и всички бизнесмени и обикновени хора в страната ни и в световен мащаб. Поради това, обслужвах кредитите си доколкото можах. След това започнах да се боря за предоговаряне- отново с адвокатът и финансовият експерт. Вместо разбиране в банките насреща си получих лицемерие и зле прикрито обидно и подигравателно отношение, което предизвикваше недоумение у хората, които стояха до мен през цялото време, които са компетентни и всеки е постигнал много в сферата си, а именно юридическа и финансова. Сега, никоя банка няма да ме кредитира. Защо? Защото не съм редовен платец. Как да съм редовен платец, като от половин година се опитвам да стигна до споразумение и крайно становище по въпроса с кредитите ми- как да продължа да ги обслужвам и да правя бизнеса си. Ето защо, според мен депозитите, стоящи в банката са безполезни. И не за самите хора, които са заделяли от къшея хляб за да вложат малко сигурност в изнервеното си ежедневие. Безполезни са, защото са вложени в институция, която не само, че не дава залужената лихва като възнаграждение на затворените и така необходими пари, а и ги облага с данък. Данъкът отива в държавата, лихвата от кредитите отиват в държавата, парите спестени в депозита са изкарани с труд, който също е обложен с данък. Колко пъти още ще се плати и какъв данък трябва да се даде и на кого, за да се развържат нещата, за да се възроди желанието на хората да правят бизнес и да се подкрепят фирмите, които въпреки всичко все още съществуват и осъществяват икономическа дейност. С тези пари, вложени и замразени и не носещи никаква възвръщаемост- могат да се открият работни места, да се подпомогнат хиляди семейсва, да се намали лавинообразно растящата безработица и мизерия на обикновения човек. Може да се вложат в култура- колко често българинът ходи на театър, изложба или концерт в последните две години? Лишен от насъщния, притиснат от всякъде и натикан в ъгъла на собственото си безсилие, до което е докаран против волята му- дали на обикновения човек му е до култура? С  това не се ли задушава икономиката на нашата страна?

            Както е казал великият и смята за най- умен човек в света към момента Ноам Чомски – има поне десет начина да се манипулира човешкото поведение и съзнание. Аз ще цитирам тук само четири от тях, които онагледяват отношението на банките към обикновените хора и към хората, които се опитват да правят бизнес и да се държат на повърхността:

 

            1. Отвличане на вниманието- в частност при мен е изразено в непрестанни срещи с всякакви хора от всакакви нива в банката кредитор, които винаги завършват по един и същи начин- „Ще Ви се обадим... ще Ви изпратим писмо...ще Ви изгубим времето!“

            2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им.Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. Тук българското изражение е в частност банките в България- кредитиране по всякакъв повод, предлагане на баснословни лихви, а сетне и додаване още на:

-        наказателни лихви

-        задбалансови лихви

-        просрочени лихви

-        съдебни такси

-        такси за обслужване

-        наказателни такси и куп други измислени приоми за взимане на нищото

 

            3. Методът на постепенното прилагане.За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. Позволявам си коментар по гореизложеното- свидетели сме това в България вече 23 години. Сърцето на икономическия колабс, в който се намира в момента страната ни е закрилата на правителствата до момента под формата на безучасност към финасовото управление. Те стават недосегаеми чрез много постановления, закони и наретби.

            4. Отлагане на изпълнението.Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. В моят случай- както вече казах 6 /шест/ месеца се опитвам да се преборя с банковата система безрезултатно. Но изпуснаха момента- сега каквото и да ми предложат няма да приема.

            До кога ще търпим този финансов геноцид, който банките и техните ратаи – застраховатилни дружества, лизингови компании и други тяхни подизпълнители- ни налагат безапелативно?

            До кога ще пестим от залъка си, за да могат банковите служители да имат огромни заплати, премии, командировъчни?

 

            Това нещо, което правят те няма да трае дълго, защото положението става нетърпимо. Но уви, банките и тяхната измислена „схема“ не ни позволява дори да си помислим, че живеем свободно. Всяка сутрин ставаме с мисълта кога ще платим към банките изкарания с много труд и кървав пот кървав данък. И гледаме да не закъснеем, защото ще се стовари върху нашите и без това разклатени финанситежкия юмрук на на наказанието на банката. Извличат като пчелите кацайки от цвят на цвят нектар и след като съберат те се превръщат в търтеи, които дори не могат да оплодят нищо.

           

             Основния гняв на народа е насочен не там където е сърцето на конфликта. Хората са гневни, защото вече изнемогват. Класите се разграничават все по осезаемо, а оново, което в момента в България се нарича средна класа оцелява по волята на провидението, в една друга успоредна реалност. Дори самите електроразпределителни дружества и навръзаните там компании, които формират крайните цени на тока са клиенти на банковия октопод. До кога ние ще работим за чужди институции и държави? Това, че има много чуждестранни банки, които развиват дейността си на територията на страната ни бе трябвало да гарантира навлизане на чуждестранни инвестиции в България. Може и да греша, но не съм сигурен дали дори и 50 % от клиентите на въпросните банки са чуждестранни фирми или дори частни лица. Стигам до извода, базиран разбира се изцяло на горчивият си опит придобит в последните месеци, че чуждестранните банкови институции, развиващи дейността си в страната ни са създадени да обслужват лични и корпоративни тъмни интереси. Къде е така наречената банкова гъвкавост, с която ни заливат от средствата за масова информация? Защо вече дори и хората трудили се през почти целият си съзнателен живот и получаващи в момента заслужена, но крайнонедостатъчна пенсия не вярват на банките? Опасявам се, че въпросите които задавам са все риторични.

            В съседна нам страна има няколко банки, които ни източват главоломно, които в същото време се отопляват на твърдо гориво. Много са въпросите, които можем да си зададем, тъй като ние сме ипотекирани като цяло, възбранине като личности и описани като индивиди от частните съдебни изпълнители. Затова ще спрем до тук, аз да може Вие да продължите. Това е края н атази статия и началото на Вашето мнение. А заедно можем...

            На разположение съм на всички хора, които са в моето положение, заставени да стоят на място не по своя воля и ще помагам със собствените си сили, средства  и с хората, с които работя.

 

  Ипотекиран, възбранен и сложен за продан на второ четене без право на имоти, бизнес и други помощни за оцеляване средства, с огромни сметки за ток, парно и вода- Зола, на който хич не му пука за положението, в което се намира.

            Вече не му пука. Защо? Борих се заедно с адвокат и финансов експерт. Усвоих кредити, защото исках да развия бизнеса си. Вложих ги в бизнеса си, от който държавата получи и продължава да получава данъци.  Застигна ме кризата, както и всички бизнесмени и обикновени хора в страната ни и в световен мащаб. Поради това, обслужвах кредитите си доколкото можах. След това започнах да се боря за предоговаряне- отново с адвокатът и финансовият експерт. Вместо разбиране в банките насреща си получих лицемерие и зле прикрито обидно и подигравателно отношение, което предизвикваше недоумение у хората, които стояха до мен през цялото време, които са компетентни и всеки е постигнал много в сферата си, а именно юридическа и финансова. Сега, никоя банка няма да ме кредитира. Защо? Защото не съм редовен платец. Как да съм редовен платец, като от половин година се опитвам да стигна до споразумение и крайно становище по въпроса с кредитите ми- как да продължа да ги обслужвам и да правя бизнеса си. Ето защо, според мен депозитите, стоящи в банката са безполезни. И не за самите хора, които са заделяли от къшея хляб за да вложат малко сигурност в изнервеното си ежедневие. Безполезни са, защото са вложени в институция, която не само, че не дава залужената лихва като възнаграждение на затворените и така необходими пари, а и ги облага с данък. Данъкът отива в държавата, лихвата от кредитите отиват в държавата, парите спестени в депозита са изкарани с труд, който също е обложен с данък. Колко пъти още ще се плати и какъв данък трябва да се даде и на кого, за да се развържат нещата, за да се възроди желанието на хората да правят бизнес и да се подкрепят фирмите, които въпреки всичко все още съществуват и осъществяват икономическа дейност. С тези пари, вложени и замразени и не носещи никаква възвръщаемост- могат да се открият работни места, да се подпомогнат хиляди семейсва, да се намали лавинообразно растящата безработица и мизерия на обикновения човек. Може да се вложат в култура- колко често българинът ходи на театър, изложба или концерт в последните две години? Лишен от насъщния, притиснат от всякъде и натикан в ъгъла на собственото си безсилие, до което е докаран против волята му- дали на обикновения човек му е до култура? С  това не се ли задушава икономиката на нашата страна?

            Както е казал великият и смята за най- умен човек в света към момента Ноам Чомски – има поне десет начина да се манипулира човешкото поведение и съзнание. Аз ще цитирам тук само четири от тях, които онагледяват отношението на банките към обикновените хора и към хората, които се опитват да правят бизнес и да се държат на повърхността:

 

            1. Отвличане на вниманието- в частност при мен е изразено в непрестанни срещи с всякакви хора от всакакви нива в банката кредитор, които винаги завършват по един и същи начин- „Ще Ви се обадим... ще Ви изпратим писмо...ще Ви изгубим времето!“

            2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им.Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. Тук българското изражение е в частност банките в България- кредитиране по всякакъв повод, предлагане на баснословни лихви, а сетне и додаване още на:

-        наказателни лихви

-        задбалансови лихви

-        просрочени лихви

-        съдебни такси

-        такси за обслужване

-        наказателни такси и куп други измислени приоми за взимане на нищото

 

            3. Методът на постепенното прилагане.За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. Позволявам си коментар по гореизложеното- свидетели сме това в България вече 23 години. Сърцето на икономическия колабс, в който се намира в момента страната ни е закрилата на правителствата до момента под формата на безучасност към финасовото управление. Те стават недосегаеми чрез много постановления, закони и наретби.

            4. Отлагане на изпълнението.Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. В моят случай- както вече казах 6 /шест/ месеца се опитвам да се преборя с банковата система безрезултатно. Но изпуснаха момента- сега каквото и да ми предложат няма да приема.

            До кога ще търпим този финансов геноцид, който банките и техните ратаи – застраховатилни дружества, лизингови компании и други тяхни подизпълнители- ни налагат безапелативно?

            До кога ще пестим от залъка си, за да могат банковите служители да имат огромни заплати, премии, командировъчни?

 

            Това нещо, което правят те няма да трае дълго, защото положението става нетърпимо. Но уви, банките и тяхната измислена „схема“ не ни позволява дори да си помислим, че живеем свободно. Всяка сутрин ставаме с мисълта кога ще платим към банките изкарания с много труд и кървав пот кървав данък. И гледаме да не закъснеем, защото ще се стовари върху нашите и без това разклатени финанситежкия юмрук на на наказанието на банката. Извличат като пчелите кацайки от цвят на цвят нектар и след като съберат те се превръщат в търтеи, които дори не могат да оплодят нищо.

           

             Основния гняв на народа е насочен не там където е сърцето на конфликта. Хората са гневни, защото вече изнемогват. Класите се разграничават все по осезаемо, а оново, което в момента в България се нарича средна класа оцелява по волята на провидението, в една друга успоредна реалност. Дори самите електроразпределителни дружества и навръзаните там компании, които формират крайните цени на тока са клиенти на банковия октопод. До кога ние ще работим за чужди институции и държави? Това, че има много чуждестранни банки, които развиват дейността си на територията на страната ни бе трябвало да гарантира навлизане на чуждестранни инвестиции в България. Може и да греша, но не съм сигурен дали дори и 50 % от клиентите на въпросните банки са чуждестранни фирми или дори частни лица. Стигам до извода, базиран разбира се изцяло на горчивият си опит придобит в последните месеци, че чуждестранните банкови институции, развиващи дейността си в страната ни са създадени да обслужват лични и корпоративни тъмни интереси. Къде е така наречената банкова гъвкавост, с която ни заливат от средствата за масова информация? Защо вече дори и хората трудили се през почти целият си съзнателен живот и получаващи в момента заслужена, но крайнонедостатъчна пенсия не вярват на банките? Опасявам се, че въпросите които задавам са все риторични.

            В съседна нам страна има няколко банки, които ни източват главоломно, които в същото време се отопляват на твърдо гориво. Много са въпросите, които можем да си зададем, тъй като ние сме ипотекирани като цяло, възбранине като личности и описани като индивиди от частните съдебни изпълнители. Затова ще спрем до тук, аз да може Вие да продължите. Това е края н атази статия и началото на Вашето мнение. А заедно можем...

            На разположение съм на всички хора, които са в моето положение, заставени да стоят на място не по своя воля и ще помагам със собствените си сили, средства  и с хората, с които работя.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: