“Не щъ!” или протест в Париж по нашенски

Два часа – протест, после три часа – коктейл в посолството…

Зарадвах се. Та малко ли е и в Париж, на хиляди километри от родината, да се даде знак на протестиращите в България, че са подкрепяни и от своите сънародници зад граница…

Та още през 2006 г. в книгата си „Париж, моят Париж…” аз непрекъснато задавах въпроса – кога Париж ще „дойде” и в София… Години наред пиша за контролираната мизерия у нас, за геноцида над обикновените българи…

И ето, Париж наистина „дойде” в София…

И аз още от първия ден подкрепих протеста, тоест подкрепих себе си, своите усещания да свобода и солидарност със сладкото съзнание, че и аз съм с нещичко допринесъл за днешната „лудост”…От две седмици убеждавам, дори и се карам с доста „демократи” и колеги, че трябва да уважаваме и да помагаме на протестиращите…

Казвам го това не да се изтъкна, който е чел книгите, а и статиите ми, знае много добре това, но защото следващите редове на някои може би ще се сторят горчиви.

Казвам го и като човек с опит да предпазя протестиращите от подводните камъни на нашенската действителност – у нас, но и в чужбина… Затова пак казвам – моята болка е предизвикана само от отделни единици от протеста в Париж. Което не е я прави по-малка…

На първото събиране не успях да отида заради жесток грип. Но на второто бях. Видях веднага обаче някои лица – „на всяка манджа мерудия”, които, от опит го знам това, хич не ме изпълниха с ентусиазъм. По-точно – ентусиазмът ми взе да се поизпарява…

И не се излъгах.

Рехаво присъствие, добре беше, че Петко носеше знаме, та ни отсрами… А, щях да забравя – писмото на Левски, което бе прочетено, все едно бе писано днес… Също така една от организаторките, не бяхме ли ние всички организатори, та нали това бе свободен, граждански протест, започна да реди думичките като на отечественофронтовско събрание – това не може, трябва да имаме депутати, да приемем нова конституция…

Не издържах. Опитах се да кажа няколко думи и аз – от рода на тези, че когато народът е на улицата, всичко може…Че когато властта не работи за хората, то тя трябва да си отиде… (Справка - днешните новини за намаляването на цената на тока, за парното, за…)

Че без морал повече не може…Че и един свестен да има сред протестиращите в България, а и в чужбина, протестите трябва да се уважават… Че ние сме дошли не да се правим на кой от кой по-велик, не да си избираме водачи, а просто да подкрепим с няколко думи протестиращите в родината…

Не спестих и нещо, което бях прочел на сайта на организаторите – там пишеше, че нарочно е преместен протестът днес близо до посолството ни, за да може по-късно да отидат протестиращите на… прием…

- Как така – обърнах се директно към присъстващите – вие протестирате срещу статуквото, срещу сегашната политическа система, а отивате на коктейл при неговите и нейните сегашни представители? Вие отивате при тези, срещу които протестирате…

Е, това, което последва, ме разлюля. Какво ти разлюляване, направо ми отне дъха. Да оставим настрана това, че самопровъзгласилата се „организаторка”, която много добре познавам, се опита да ме прекъсне… Да ме прекъсне на свободен, граждански протест, през чието повече време се… мълчеше…

Представяте ли си – че мен не ме прекъснаха нито царските хора, нито от Тройната коалиция, нито Борисов, а ето сега, в центъра на Париж, на метри от Сена - реката на свободата, се опитаха да ми отнемат думата… И то хора, които и не искам изобщо да коментирам…

След моя въпрос съзрях ...

Свързани новини: