Парламентът издъхва, Сидеров се надъхва

В деня, в който бе обявен национален траур за Пламен, на практика почина 41-вото Народно събрание.

Президентът Росен Плевнелиев му спря изкуственото дишане, връчвайки мандат на ДПС с пълното съзнание, че това е краят на този парламент поради твърдата заявка на партията да го върне и така да предопредели закриването на процедурата с трите стъпки, предвидени от конституцията в рамките на тази рулетка, водеща към служебен кабинет, назначен от държавния глава.

Нещо повече, от ДПС видяха символика в това, че с техния отказ си отива управлението на ГЕРБ, т.е. партията на Доган и Местан се изживява като гробокопач без никакви заслуги за това. Но пък как нахъсва своя скачен съд „Атака” и помпа подскачащия рейтинг на Сидеров!

Знайно е, че след руското посолство вторият по важност фактор за създаването , оцеляването и сегашното реанимиране на изпадналата до преди няколко седмици в отбрана „Атака” е на ДПС.

Без турската партия атакистите трябваше да се мобилизират само с надъхване срещу циганите, „еврейската конспирация” и някаква си Америка, която упорито отказва да помага на този вид сидеровизъм с някакво видимо доминиране в България. Друго си е мощното присъствие на ДПС, базирано на твърд електорат: това е неизчерпаем генератор на енергията на омразата, с която се зарежда русофилския мотор на атакисткия патриотизъм.

Формалният повод за днешното поредно публично дефиле на атакизма-българизма (каквато е изобретената от Сидеров „идеология” в стила на Кадафи и либийския му национализъм с несъществуващата в арабския език дума „джамахирия”) беше именно планираното връчване на мандата на ДПС.

“Протестът ни е, че г-н Плевнелиев не бива да дава мандата на ДПС. Докато се проверява информацията, изнесена от премиера в оставка, за поръчано покушение срещу него, е неуместно президентът да дава мандат на ДПС”, заяви Сидеров, цитиран от БТА да казва това под прозорците на държавния глава начело на атакистка акция.

Как се връзва искането му Плевнелиев да не връчва мандат на ДПС с „ултиматума” мандатът да не прескача в ръцете на Синята коалиция, която единствена обяви готовност да го вземе и да удължи животът на това Народно събрание (което е и едно от исканията на протестиращите), това е въпрос с понижена чудност.

Защото не е чудно: и други абсурди сме чували от устата на Сидеров, който заплаши с „курс на въоръжена борба”, ако Иван Костов стане временен премиер - па макар и за броени седмици.

Отдъхнахме си от заплахата - май се разминахме с „курса на въоръжена борба” от страна на революционера Сидеров. Но от него кога ще си отдъхнем? Питам и отговор не чакам. Защото от Кремъл едва ли ще ми кажат какво са планирали.

От блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: