Руснаците още са раздвоени за Сталин

Франс прес

Кървав тиранин, взел милиони жертви или ефикасен управник, победил във Втората световна война? 60 години след смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. руснаците продължават да са раздвоени в отношението си към него.

В края на 80-те години благодарение на перестройката, а след това на падането на Съветския съюз, престъпленията на Сталин бяха широко осъдени, но от средата на 90-те години образът на диктатора се подобри, тъй като либералните реформи предизвикаха наплив на носталгия към съветската епоха, отбелязва директорът на социологическия център “Левада”, Лев Гудков.

“Тогава образът на Сталин започна да се подобрява и това значително се усили с идването на Путин на власт. Някои хора открито защитиха Сталин и тази дискретна реабилитация достигна връхната си точка през 2004-2005 г. с 60-ата годишнина от победата, когато той бе наречен “ефикасен управник” в учебник по история, одобрен от министерството на образованието”, заяви Гудков.

Управлението на Сталин бе белязано от режим на терор и произвол, депортирането на цели народи (чеченци, ингушети и кримски татари) и смъртта на милиони души чрез разстрел или пращане в концлагер.

Днес обаче близо половината от руснаците смятат, че той е изиграл положителна роля, а едва една трета са на обратното мнение, показва изследване на центъра “Левада”, публикувано във в. “Ведомости” по повод 60-та годишнина от смъртта на диктатора. 37 процента пък заявяват, че не знаят нищо или почти нищо за сталинските репресии.

Според 47% Сталин е бил “съобразителен управник, който е превърнал Съветския съюз в могъща и процъфтяваща страна”. На обратното мнение са само 38 процента. През 2012 г. диктаторът оглави класация в допитване за най-големите руски личности.

Вярно е, че и двамата осъдиха публично сталинските репресии, но гробът на Сталин продължава да е пред Кремъл, на Червения площад, най-символичното и престижно място в страната. А държавата, която не прави нищо за съхраняване на спомена за жертвите, през последните години все повече затрудни достъпа до архивите за историците, които работят по сталинския период.

“При управлението на Путин властите имат двусмислено отношение към Сталин. Путин и Медведев осъдиха Сталин, но се избягва всякакъв анализ на сталинизма, защото настоящият режим се развива на същата основа - силно централизирана власт, която се опира на тайните служби, и покорно население. Колкото повече властите се опират на такава система, толкова по-малко им трябва осъждане на сталинизма”, смята политоложката от центъра “Карнеги”, Мария Липман.

Близкият до Владимир Путин заместник-ректор на московския университет “Плеханов”, Сергей Марков, вижда нещата другояче.”Елитът е против Сталин и за слаба държава. Народът е за Сталин като символ на силна държава, способна да възпре егоизма на елита. Мнозинството от населението счита, че под прикритието на десталинизацията целта е да се унищожи руската държава, че критиците на Сталин всъщност искат да унищожат Русия”, казва той.

Почитателите на Сталин лесно могат да намерят по книжарниците възхваляващи го книги. А по повод 70-ата годишнина от битката при Сталинград в началото на февруари автобуси с големи снимки на Сталин се движеха из Санкт Петербург и други руски градове.

Неправителствената организация “Мемориал”, създадена от бивши дисиденти за съхраняване на спомена за жертвите на комунистическия режим, от години призовава да се създаде национален музей за сталинските репресии и да се отворят архивите от тази епоха. Напразно.

“Достъпът до архивите е ограничен под претекст за спазване на личния живот (на жертвите), а тайните служби отказват да направят публично достояние много документи”, отбелязва работещият в “Мемориал” историк Ян Рачински.

В московското метро на станция “Курская” надпис гласи: “Сталин ни научи на вярност към народа и ни ...

Свързани новини: