ЕС се нуждае от дебат “Кой загуби Италия?”

Ройтерс

Европейските политици трябва да се запитат “кой загуби Италия”, след като народен бунт срещу мерките за икономии, безработицата и политическия елит предизвика изборно земетресение в икономика номер три в еврозоната.

Вместо това повечето настояват, че техният политически микс за борба с дълговата криза във валутния съюз е правилен, макар най-новите прогнози на ЕС да изтласкаха на средно разстояние всякаква перспектива за значително икономическо възстановяване в Южна Европа.

Силното нарастване на подкрепата за антиевро настроения популист Бепе Грило и изненадващото възкръсване на бившия премиер Силвио Берлускони върху платформа срещу икономиите в изборите от миналата седмица потопи Рим в политическа задънена улица.

Италия, която 15 месеца бе управлявана от уважавания технократ Марио Монти след падането на последното правителство на Берлускони, далеч не е най-тежко засегната от тригодишната дългова криза.

Безработицата там е 11,7 %, а в Гърция и Испания, където всеки втори млад човек е без работа, равнището е над два пъти по-високо.

Ако една по-мека рецесия и не толкова тежки съкращения на разходи и данъчни увеличения могат да причинят такъв социален и изборен бунт в Италия, рисковете от взрив в Гърция и Испания би следвало да са по-големи.

И все пак официалната реакция от Брюксел и Франкфурт е да се действа сякаш нищо или почти нищо не се е случило.

“Кризата още не е свършила и усилията не трябва да отслабват”, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в съвместно изявление с Монти два дни след изборите.

На конференция на високо равнище за бъдещето на еврозоната, организирана от Ройтерс, Барозу призова европейските лидери да запазят курса и “да не се оставят на популизма”. Въпреки мрачните прогнози за растежа структурните реформи започват да дават плодове, каза той.

Барозу представи набързо данни, показващи, че дефицитите по текущите сметки в Португалия, Испания, Италия и Гърция се свиват, а Ирландия се е върнала към излишък. Износът от Испания и Португалия се увеличава, разликата в трудовата конкурентоспособност между Северна и Южна Европа намалява.

Тези данни имат и друга страна. Дисбалансите по плащанията вървят надолу предимно защото вносът на тези страни се е свил заради отслабващо търсене. Разликата в цената на труда е намаляла до голяма степен заради масовите уволнения в южните държави, вместо да има увеличаване на производителността.

Износът покрива по-малко от 20 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на иберийските страни, под половината от съотношението в Германия и твърде малко, за да осигури бързо възстановяване.

СОЦИАЛНА КРИЗА

Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) премахна опасността от финансов крах на еврозоната с плана си за изкупуване на облигации, сега има нарастващ риск от социална криза, която би могла да накара една или повече южни страни да напуснат валутния съюз.

“Със сигурност мисля, че може да стане много по-лошо”, отбеляза Клеменс Фуест, следващият шеф на авторитетния германски институт за икономически изследвания ZEW.

“Сегашният сценарий за разпад на валутния съюз наистина е правдоподобен. Напълно вероятно е в тези страни в някакъв момент населението да каже “не вярваме, че нещата ще се подобрят”, каза той на срещата на върха на Ройтерс.

Степента на отчаяние трябва да е висока, за да има риск от напускане на еврозоната, “но ако нещата продължат, ако безработицата се повиши до 30 % (…) в Испания, определено има опасност това да се случи”.

Жолт Дарваш от мозъчния тръст Bruegel в Брюксел заяви, че южноевропейските страни са попаднали в капана на низходяща спирала на икономическо свиване и нарастващ дълг за неопределено време, но нямат алтернатива на фискалната консолидация.

Единственият изход бе да се промени фискалният политически микс в Европа, като се стимулира търсенето в северната част на континента, особено с вдигане на данъците в Германия, и като се предостави на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) огромно увеличение ...

Свързани новини: