Посланици отдадоха почит на журналистите Светлана Плашокова и Самуел Франсес

Емоционални думи на уважение и светли спомени прозвучаха на срещата на 5 март в памет на напусналите ни през 2012 г. изтъкнати български журналисти и испанисти Светлана Плашокова и Самуел Франсес. И двамата в различно време са били кореспонденти на испанската информационна агенция ЕФЕ у нас. Самуел – в продължение на 14 години, Светлана – 4 години. Също така и двамата членуваха в Съюза на българските журналисти (СБЖ) и в Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), като Светлана бе и заместник-председател на СИЖБ. Посветената на тях среща бе организирана именно от СБЖ и от СИЖБ, състоя се в сградата на СБЖ в София, бе открита от и.д. председателя на СБЖ Снежана Тодорова и бе водена от председателя на СИЖБ Къдринка Къдринова. Участваха семействата на Светла и Сами, много техни колеги и приятели. За да изразят специалното си уважение към големия принос на двамата журналисти и испанисти за разширяване на връзките между България и испаноезичния свят, на срещата дойдоха и посланиците на Куба Тересита Капоте, на Испания Хосе Луис Тапиа и на Венесуела Рафаел Барето. Там бяха също почетният консул на Колумбия Рафаел Алварадо и представителят на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра.
Семействата на Светлана Плашокова и на Самуел Франсес обявиха, че даряват на СИЖБ книги. Това са 75 заглавия от личната библиотека на Светлана Плашокова, почти всичките на испански, включително преведения от нея на български роман на Артуро Перес Реверте „Учителят по фехтовка”, както и 50 броя от изданието на испански на авторската книга на Самуел Франсес „Спомени весели, спомени тъжни” заедно с преведената от съпругата му Буча Франсес новела на Онелио Хорхе Кардосо „Негрита”. Дарените книги ще станат основният фонд, от който ще се подбират издания, за да бъдат връчвани като годишни журналистически награди на СИЖБ, обяви председателят на СИЖБ Къдринка Къдринова. Тя оповести, че по повод предстоящата през ноември 10-та годишнина от основаването на СИЖБ организацията учредява две награди – за журналистически принос и етика на името на Самуел Франсес и за кореспонденция от и за чужбина на името на Светлана Плашокова. Предстои уточняване на статута на конкурса, който ще бъде обявен по-късно през годината. Отличията – книги – ще бъдат връчени на победителите в конкурса в началото на ноември.
Припомнени бяха основни биографични факти за Светла и Сами. Изтъкнаха се техните високи морални критерии в журналистиката, както и факта, че Испания, Латинска Америка, испанският език и испаноезичната култура заемаха централно място в цялата им професионална карирера, а и в личния им живот. Чрез кореспонденциите им за ЕФЕ техният професионализъм и човешката им етика градяха образа на България пред Испания и Латинска Америка.
Самуел Франсес е работил е дълги години в БТА и в „София прес”, а също е бил и на преводаческа работа в Куба. Автор е на книги и на многобройни публикации в българския, испанския и латиноамериканския печат. Оглавявал е в. „Еврейски вести”. Носител е на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания. Напусна ни на 30 ноември 2012 г. след дълго боледуване.
Светлана Плашокова е живяла и учила в Куба. Работила е в Испанска редакция на Радио „България” към БНР и във в. „Кеш”, занимавала се е с връзки с медиите и с обществеността в две частни фирми. Превела е няколко книги. Напусна ни на 15 юни 2012 г. след тежко боледуване.
За пътя на Светла в откриването на испанския език още от детството й в Куба говори майка й – Елисавета Кисимова-Плашокова. Заедно със съпруга на Светла – Иван Митев, майката подари на испанския посланик Хосе Луис Тапиа и на венесуелския му колега Рафаел Барето българските издания на книгите на Артуро Перес Реверте „Учителят по фехтовка” и „Морската карта”, преведжани от Светла. А на кубинската посланичка Тересита Капоте връчи като семейно дарение за посолството на Куба по няколко екземпляра от двете книги на кубински автори, преведени от Светла – „Хемингуей в Куба” на Норберто Фуентес и събраните в общо издание „И ако умра утре” на Луис Рохелио Ногерас и „Четвъртият кръг” на Гилермо Ривера и Луис Рохелио Ногерас.
От своя страна семейството на Самуел Франсес, представено от съпругата му Буча, двамата му синове – Соломон и Жак, и двамата му внуци – Самуел и Моис, връчи на всеки от посланиците испанското издание на авторската книга на Сами „Спомени весели, спомени тъжни”.
Силно развълнуван от биографиите и приноса на Светла и Сами, испанският посланик Хосе Луис Тапиа изрази съжаление, че тъй като мандатът му е започнал едва миналата година, не е имал време да ги опознае лично. Но от чутото на срещата е добил впечатления за тяхната отдаденост на испаноезичната култура и за големия им хуманизъм, въплътен в професионалните им изяви. Посланикът припомни една известна на българите фраза на крал Карл (Карлос) Пети, който е управлявал и Испания. Бил е фламандец по произход, владеел е различни европейски езици и казвал: „Когато говоря с равни, използвам френски. Когато говоря с бог или с приятели – използвам испански. Когато говоря с конете си – използвам немски”. Н. Пр. Хосе Луис Тапиа обобщи: „Така че тези двама чудесни журналисти и испанисти, за които си спомняме днес, както и всички ние, събрани в тази зала, говорим езика на сърцето – испанския”.
Много емоционално изказване на великолепен български направи и посланичката на Куба Тересита Капоте, която благодари и на двамата отишли си колеги, и на техните семейства за голямата им обич към нейната страна. Тя разказа и за дългото си лично приятелство със Самуел Франсес. Освен че е автор на многобройни публикации за Куба и Латинска Америка, той е автор и на отличния превод на български на поемата на Н. Пр. Тересита Капоте, посветена на България. Посланичката подари на семействата на Сами и Светла екземпляри с българския превод на поемата си.
Топли лични спомени за Сами и Светла разказа представителят на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра, който живее в България от 1981 г. и е работил години наред в София прес заедно със Сами. Той призна, че „благодарение на хора като Сами и Светла и на техния блиянтен испански аз, който преди това бях живял в Германия, си върнах усета за красотата на родния испански език и се научих да използвам много по-пълноценно богатството му”.
Райна Петкова, ръководителка на Испанска редакция в Радио „България” на БНР, разчувства всички с изпълнените си с дълбока емоция думи за Светла и Сами, които духом остават сред колегите си. Тя разказа по-подробно за големите лични и професионални качества на Светла по време на работата й в Испанска редакция и завърши така: „Казват, че бог си прибира първи онези, които най-много обича. Но сега бих казала, че ние сме му обидени. Защото и ние много обичаме Светла и Сами...”
Блестящият испанист и преводач Венцислав Николов – носител на испанския Орден за граждански заслуги и близък приятел на Самуел Франсес и на Светлана Плашокова, подкрепи изказаната по време на срещата убеденост, че те ще са живи, докато са живи и светлите спомени за тях. Венци влезе в тон с паметния и неизменно ироничен поглед на Сами към всички събития и разказа серия забавни случки от периода, в който двамата са били в Куба, както и от по-късно време, когато Сами става кореспондент на ЕФЕ в България, а Венци е кореспондент за най-голямата мексиканска телевизия. „Често ходехме на пресконференции със Сами. Това, както всички знаете, са едни скучни места, където политиците се стараят да говорят умни работи, а после ние, журналистите, се стараем да зададем умни въпроси. И всеки път, докато аз се чудех какъв въпрос да измисля, Сами вече беше готов с цели три! И те наистина винаги бяха и умни, и интересни, а и редовно поставяха на тясно политиците,” каза Венцислав Николов
Лиляна Табакова от Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Кл. Охридски” развълнувано разказа за професионалния си дебют в София прес преди много години и за ролята на Сами Франсес в ориентирането й. „А за Светла просто нямам думи. Тя ми беше една от най-близките приятелки и много ми липсва,” завърши Лиляна Табакова.
„Убедена съм, че във всяка следваща проява, която СБЖ и СИЖБ могат да организират заедно, ще усещаме и незримото присъствие на нашите обични Сами и Светла,” обобщи Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ.

Прочети цялата новина

Свързани новини: