Фарс в правната комисия с клакьорски НПО-та "легитимира" оспорван закон на Яне Янев

Последното може би заседание на правната комисия в настоящия парламент, посветено на законопроекта на РЗС, с който се разширява обхватът на хората, които да декларират публично имуществото и доходите си, премина като зле режисиран фарс. Заседанието започна с 20 минути по-рано от обявения си час във вторник и на него незнайно как се озоваха представители на няколко неправителствени организации (НПО), които подкрепят силно оспорваните от гражданския сектор поправки на РЗС.   Писани едва ли не на коляно, измененията, гласувани с рехав кворум на първо четене от парламента миналия четвъртък, приравняват неправителствения сектор, частни дружества и отделни граждани, на висшите държавни длъжности, които и в момента са длъжни да публикуват доходите си. Проектът вече бе разкритикуван като конюнктурен и като отмъщение на властта към опонентите й от гражданския сектор.   Само преди ден депутатите на Яне Янев коригираха първоначалния текст по отношение на НПО, така че в обхвата на задължените лица да попадат само тези, които ползват финансиране от държавата или европейските фондове.   В началото на заседанието на правната комисия независимият депутат от РЗС Емил Василев оттегли тази корекция, настоявайки задължението да важи за всички НПО, регистрирани в обществена полза. Те обаче и сега подлежат на задължителен одит всяка година и подават финансови отчети в Министерството на правосъдието.   От "Коалиция за България", които са против въвеждането на подобен режим, коментираха по време на дебата, че след приемането на такава норма за НПО ще възникне въпросът и за деклариране на доходите на банки и медии. "Защо НПО да си обявяват имуществото, а например медиите, които също ползват евросредства, особено в полследно време, да не го правят", попита депутатът от БСП Мая Манолова. Според нея именно защото няма равнопроставеност, трябва да отпадне въобще текстът с обявяването на доходите.   Присъстващите представители на НПО не успяха да обяснят как са научили за заседанието, насрочено в последния момент, при положение, че останалите техни колеги не знаеха. Представени бяха писма за подкрепа на текста, задължаващ всички НПО да декларират доходите си, от Национална асоциация Българско Черноморие, национална организация “За и на хора с увреждания“, Национално движение “Квартала“. Те обвиниха депутатите, че ще прикрият 80 млн. лв. годишно, ако разделят неправителствените организации на такива, които ползват държавни и европари и други, които не ползват.   Манолова междувременно обяви пред колегите си, че е получила есемес от членове на НПО, които не са били допуснати до заседанието и са задържани от охраната на парламента на входа. След дълго суетене, продължило почти 45 минути след началото на заседанието, шефката на правната комисия Искра Фидосова каза, че на входа вече не чака никой.   Фидосова посочи, че тя не е канила никакви организации. Тя също така уточни за протокола, че през последните дни много НПО са се изказали пред медиите против предложението на Яне Янев, засягащо целия обществен сектор.“Днес обаче смятам, че ето, има много хора, които са “за“, допълни тя.   В крайна сметка след кратко обсъждане, на което Фидосова театрално молеше Емил Василев да не оттегля идеята си за ограничен обхват на задължените НПО-та, за да могат следобед и двата текста да се обсъдят в парламента, Василев изтегли корекцията си от понеделник и НС ще трябва да подкрепи или отхвърли проекта в първоначално приетия му вид, който предизвика брожения след сектора.   На заседанието присъстваха едва шестима от ГЕРБ, двама от БСП и един от РЗС. Всички тези 9 присъстващи бяха преброени като 19 гласували. Останалите членове на комисията не се появиха по време на цялото спорно заседание и Фидосова възкликваше, че слага някого с глас "въздържал се" и така практически нагласяваше резултата. С подобни процедурни шашми по-рано тази година бе приет и Изборният кодекс.   Законопроектът на Яне Янев, прокламиран от него като "най-прозрачния", защото щял да разкрие доходите на мафията, срещна остри критики и отпор от различни страни, включително от председателя на Сметната палата Валери Димитров.   Списъкът на висшите длъжности, които и в момента са задължени да огласяват имуществото си, е допълнен освен с НПО-тата, с шефовете на държавните енергийни дружества Националната електрическа компания (НЕК) и Българския енергиен холдинг (БЕХ); но и с шефове на частни предприятия, предоставящи комунални услуги, лидери на работодателски и синдикални организации, членове на международни организации, еврокомисари и евродепутати, както и всички кандидати за президент, вицепрезидент, депутати и евродепутати. Миналата седмица поправките бяха гласувани на първо четене в драстично нарушение на Закона за нормативните актове, тъй като не беше обявен публично 14 дни преди гласуването му, нито мина през правната комисия. Самата Искра Фидосова дори отсъстваше от парламента.   За да се "легализира" вкарването на частни дружества и НПО са вкарани в закон за висшите държавни длъжности, по време на самото пленарно заседание бе сменено името на закона – от Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, той стана Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и обществени длъжности.   Според авторитетни представители на НПО проектът нарушава чл. 8 от и Европейската конвенция за правата на човека, не съдържа анализ за съответствие с европейското право, нито финансова обосновка. Президентът бе предварително сезиран да наложи вето.   Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" попита защо РЗС не разкрие имуществото на роднините на лицата във властта или на управляващите държавни и общински дружества, където лежи истинската корупция. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда сравни ставащото в България с гоненията на НПО с чуждо финансиране в Русия и Беларус.   Председателят на Сметната палата Валери Димитров коментира, че поправките променят изцяло идеологията на закона и вероятно противоречат на Конституцията. Той се усъмни, че контролните органи могат да проверят хилядите кандидат-депутати и това на практика може да блокира работата на палатата, която и в момента проверява над 15000 души.

Прочети цялата новина

Свързани новини: