България и Румъния в омагьосания кръг на “спасителите”

в. Нойе цюрхер цайтунг

Избухването на народния гняв в България срещу политиката на икономии напомня на протестите в Румъния отпреди малко повече от година. Заради забавяните години наред реформи двете страни се оказаха зле подготвени за силата на световната криза.

Избухването на народния гняв в България, довело до падането от власт на десноцентристкото правителство на министър-председателя Борисов в края на миналия месец, напомня на доста сходните протести, които преди почти година свалиха оглавяваните от Демократично-либералната партия правителства на

Емил Бок и Михай Унгуряну. И в двата случая имаше широко недоволство от фискалния курс на икономии, поет от тези кабинети, опитали да спестят на своите страни нова “Гръцка трагедия”.

НЕ Е САМО ПОЛИТИКАТА НА ИКОНОМИИ

При това, по оценки на западните коментатори, правителствата в София и Букурещ бяха свършили добре доста неща. Те се водеха от реалностите на кризата, а не от това кой какво иска.

Положението на България, чиято валута е прикрепена към еврото, беше малко по-тежко в сравнение с това на Румъния, защото нямаше как да се използва инструментът на обезценяването й. Въпреки това София премина през кризата под ръководството на стриктния си финансов министър Дянков без чужда помощ.

Заради приложената от тях политика на икономии, управляващите политици в България и Румъния не можеха да разчитат на особено въодушевление от страна на избирателите. Все пак те се надяваха, че чрез реалистично управление на икономиката поне ще срещнат известно разбиране от народите, имащи пред очите си ужасяващия пример на Гърция и ще поставят страните си на добра основа, която може би щеше да им носи дивиденти поне до следващите избори.

Вероятно обаче причината за падането на правителствата в София и Букурещ в крайна сметка не е само обусловената от кризата политика на икономии. В много други страни от Централна и Източна Европа също трябваше и трябва да се спестява, но там нямаше такова масово недоволство и такива политически трусове.

Най-яркият пример за стоическо управление на кризата са може би прибалтийските държави. Те бяха по-тежко засегнати от икономическия спад, отколкото Югоизточна Европа, но сега могат да очакват силно възстановяване според рейтинговата агенция “Фич”.

Румъния и България си платиха при избухването на световната криза през 2008 г. за това, че за разлика от централноевропейски държави като например Словакия или Полша, но и прибалтийските републики, загубиха твърде много време след промените.

Смяната на системата и в двете страни премина изключително трудно.

Вместо на преден план да излязат демократични сили, които да очертаят перспективен икономически и политически път, политическият пейзаж се доминираше от апаратчици от второто поколение на някогашната партия държава. Каква премяна избираха те, дали на “пречистени социалисти” или на “либерали”, не беше толкова важно.

НУЖНИ СА ЯСНИ ЦЕЛИ

Преди промените в двете страни нямаше никакви значими дисидентски организации, от чиито идеен резервоар да възникне нов демократичен лагер. За разлика от тях Чехословакия например си имаше “Харта’77″, Полша - своята “Солидарност”, а в прибалтийските държави бяха възникнали силни движения, които по едно време с всички сили се бореха за независимост, дори и в момент, когато на хоризонта още не се виждаше рухването на Съветския съюз.

В Литва например още от самото начало имаше надпартиен консенсус относно пътя, по който да се поеме - далеч от руската сфера на влияние, под военния чадър на НАТО и с влизане в икономическия “пристан” на ЕС.

Необходимите реформи, колкото и да бяха болезнени, се извършваха независимо от това кой бе на власт в дадения момент. Целта бе ясна и народът показа готовност да понесе страдания, за да я постигне.

Влизането в ЕС през 2004, което само по себе си бе успех, бе последвано от сериозен растеж - първата ...

Свързани новини: