Протестът и процесът

03/14/13 22:21
(http://e-vestnik.bg/)

Протестът и процесът

Kадър от протеста пред парламента. Снимка: Булфото

Улицата сви знамената. За по-добри дни. Или пък за по-лоши. (Както искайте разбирайте онова, което се задава след изборите.)

Протестиращите спечелиха, но още не го разбраха. Знаят го едни други хора, на които това им е работата, да знаят. Да кажем, че е наясно с това пищещият тези редове. Не защото работа му е да знае. А по причина, че действителността е негодна за прочит, а пък бъдещето не се не научава само с четене. Това, последното, в случай че ми бъде позволено да перифразирам един лондонски денди и пройдоха от по-миналия век.

Най-важното, което научих, докато бяха част от улицата (за ужас на мнозина мои приятели) е, че зад привидната бъркотия, винаги подрежда някои неща в главите на хората и оставя послание, което те следват за дълго.

То не винаги е истината. Така например, през далечната 1990 година, ключовата дума бе неутралното демокрация, а не истинското — свобода. По-късно, през зимата на 1997 година, слоганът бе „ново начало”. И Европа като възможност да се справим със собствената си безпътица.

Преди броени дни, пък по софийските улици видях един многозначителен плакат „Това не е протест, това е процес”. Този път улицата ни изненада с нещо невиждано и нечувано през годините на прехода.

Тя издигна искания за Велико народно събрание, заговори за промени в властта, за отзоваване на депутатите, за граждански квоти и за още ред други начини, чийто прицел бе властта като такава. Въпреки противоречията в тях, въпреки стряскащите призиви за национализация, нещо прищрака в главите на хората. А то е, че след много години, най-сетне те направиха връзката между насъщния от една страна и от друга – непостижимите до скоро абстракции – Конституция, държава, право, закон, изобщо власт.

Ако това е така, ако човекът на улицата (а и не само той) най-сетне е направил връзката между своя, отишъл по дяволите делник от една страна и качеството на властта – от друга, има надежда.

Има надежда, че протестът се е обърнал в процес. И можем да гледаме по-ведро на нещата. Но не в далечното бъдеще, а в съвсем близкото. Онова, което идва след изборите. Улицата си е улица, но тя не води никъде, без онова, на което тя самата противостои – политиците, идеолозите, социолозите, интелектуалците, изследователите, практиците на пазара, за които стабилността е условието за бъдат калкулирани ползите и разходите…

С други думи едно по своему отчетливо и съвсем не анонимно като улицата множество, в което се оглежда статуквото. И онова, което бихме могли да наречем български естаблишмънт, тръгнал от средата на 90-те години. От една изцяло комунистическа и заради това деформирана визия за общество и държава. Със сигурност на голяма част от тези хора им предстои нелек, но здравословен процес.

Можем да го наречем деконструкция. Не по името на едно популярно радиопредаване, а в неговия философски смисъл.* Това е, няма друг начин. Разказът на прехода е ударил не къде да е, а в самия корен на нещата – обезмислил е самата семантика на понятия като свобода, справедливост, равенство…

И съответно тепърва, с необходимата доза предизвикателство, ще трябва да се отстраняват паразитни значения и попътни обраствания, докато се стигне до първоначалното значение. При това става дума не само за неговото връщане, но и също така и за преосмисляне с оглед на родната действителност, народопсихология, култура, традиции е ред други досадни, но обозначаващи ни в Европа неща.

А това е чудовищен процес, свръхусилие за пренареждане на вече установен порядък, нещо като втори малък преход. При това белязан с огромно морално предизвикателство – да приемем истина, че няма невинни през изминалите години. Дали ще се случи към това ? ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/14/13 22:21 http://e-vestnik.bg/17120/protestat-i-protsesat/