Част ли са кюрдите от “турската нация”?

От началото на тази година Турция преследва нова надежда: мирно уреждане на проблема, свързан със поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК), чиято бунтовническа борба и терористична кампания срещу държавата отне над 40 хиляди живота от 1984 година.

Диктаторската харизма на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, който е в затвора, е на път да се превърне в благословия, тъй като последните му призиви за оставяне на оръжието доказват, че са ключ за решението, на което много хора се надяват. ПКК обаче няма да остави оръжието срещу нищо в замяна. Освен амнистията и други привилегии за членовете й, организацията също така очаква сериозни конституционни промени, които ще гарантират реализирането на исканията на кюрдите в Турция.

Едно от тях е реформа, която всички либерали и дори управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) подкрепят: премахването на клауза от конституцията, според която всички граждани на Турция са “турци”. Кюрдите, разбира се, не искат да бъдат дефинирани по този начин и искат да могат да определят идентичността си без държавата да им налага каквото и да било.

Макар турските националисти (някои от които са от основната опозиционна Народнорепубликанска партия) силно да искат да се запази определението, че всички граждани са турци, изглежда сигурно, че това няма да фигурира в новата конституция. И това е едва началото. Много по-голям проблем е определението “турска нация”, което фигурира на много места в конституцията. Мнозинството кюрди не се смятат за част от тази нация.

От това следва, че те искат сериозна преработка на определението за нация. Една от известните цели на кюрдите е включването на определението “кюрдски народ” в конституцията. Но въпреки че това може да звучи честно, това е рецепта за нови проблеми и напрежение.

Ако в конституцията са посочени турците и кюрдите, тогава какво остава за арабите, черкезите, лазите, бошняците, зазите или арменците? Те по-малко важни ли са? Кой решава коя група заслужава да бъде почетена от закона и коя група не? Алтернативна идея, която аз подкрепям, е да се изготви не конституция с дефиниция за етнос, а конституция без такова определение.

Следователно решението е не да се създаде списък с етническите групи в Турция, а да се изключи дефиницията за доминирането на най-голямата група - турците. Идеята дори доведе до ново схващане за понятието народ: “народ на Турция”, вместо “турски народ”.
Новият вариант е базиран на идентичността, а старият е базиран просто на принадлежността към страна.

“Народ на Турция” несъмнено е обещаващ вариант за включването в дефиницията на кюрдите и други етнически групи. Има риск обаче този вариант да бъде приет за изкуствен, ако не дори и за “фалшив” от турското мнозинство, което често следи тези дискусии с изумление.

И всичко това ме води до идеалното решение за мен (базирано на класическия либерален подход) - най-добрата дефиниция е най-незначителната дефиниция. С други думи, нека просто избегнем поставянето на “етикет” за нация.

Очевидно такъв е бил подходът по време на турската война за независимост (1919 -1922 г.), когато политическите лидери, включително Ататюрк, говори за “нация” единствено, позволявайки на всяка група да се представя като част от нея.

Неотдавна премиерът Реджеп Тайип Ердоган също спечели много гласоподаватели, които не са от турски произход, хвалейки “нашата нация”, като старателно избягваше употребата на думата “турски”. Може би другите политически лидери трябва да си вземат поука от това.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: