Светът е голям и въдички дебнат от всякъде

Много или малко е една седмица? Погледнато от камбанарията на преминаващите години, този период от време изглежда сравнимо малък. Когато става дума обаче за политически толеранс, какъвто протестиращите дадоха на президента Плевнелиев, една седмица изглежда прекалено много. Да не кажем направо – пагубно.
Млади и наивни, организаторите на протеста след молба на президента постъпиха джентълменски, като прекратиха организацията точно след назначаването на новото правителство. И като едни нищо и неподозиращи рибета се надянаха на кукичката, която им беше спусната. Защото протест в неделя нямаше. В София излязоха стотина души да се поразтъпчат, да си поприказват, да изпушат по една цигара и после да се разотидат.
За съжаление, никой не обясни на младежите, че в българския политически речник думата „джентълменство” не съществува. Президентът Плевнелиев назначи един потресаващ кабинет, който колегите журналисти с право нарекоха ГЕРБ-2. Хем ГЕРБ управлява - хем не носи отговорност. Е, това ако не е построен комунизъм – здраве му кажи. Та в унисон с „джентълменското” споразумение, новият премиер Марин Райков обясни, че е време да спрат да слушат рибетата, а да дадат да се чуе и думата на останалите няколко милиона непротестиращи шарани. А рибетата, захапали кукичката можаха само да се оставят на рибарите.
Най-голямата заблуда на рибките в аквариума бе, че протестите са бутнали правителството на Бойко Борисов. Истината е съвършено друга – пожарникарят от Банкя търсеше официално извънпарламентарен повод да се оттегли и да спаси каквото е останало от Герберската партия. А както видяхме – правителството се оттегли, но ГЕРБ продължи да управлява. И с досада си гласуваше последните заменки и закони в парламента – включително и до последния си парламентарен звънец.
Но да се върнем на протеста. Голямата грешка на организаторите бе, че си помислиха, че те са причината за протеста. А всъщност хората, които по един или друг начин събудиха гражданското общество през последните години са съвсем други – разследванията на Биволъ, карикатурите на Комарницки, текстовете на Афера, Хрониките на Люба Манолова, Комитата и Стойчо, Григор Гачев, Боян Юруков, Асен Генов, Лонганлон и всички останали блогъри. Да сте забелязали някой от тях да участва в организацията на протестите? Или въобще да сте забелязали някой от всички организатори да пише в собствен блог? Незнайно защо, подобно припознаване не се получи и от двете страни. Да, наистина, Дончо, Ангел и Янко се появиха по повечето телевизии – но дали не стана замяна „кон за кокошка” – спечелиха Бареков, но загубиха Интернет?
Симптоматичен за този развод бе и разразилият се спор между журналиста Иво Инджев и един от водачите на протестите Ангел Славчев. От чисто теоретичен спор по линията русофили-русофоби, той премина в личностен. Действително, русофобските нагласи на Иво са на моменти прекалено дразнещи, но той има много по-голямо право да протестира, най-малкото понеже загуби работата си заради това, че посочи корупцията по високите върхове на властта. А Ангел все още не е посмял да каже едно име пред мегафона, камо ли пред микрофона.
За съжаление, точно този разрив засега се оказва фатален за гражданското общество. Затова в момента протестиращите не могат да предложат реална алтернатива на правителството – най-малкото да излъчат кабинет „в сянка”. Да сте видели след близо два месеца протести поне един експерт, който да бъде официално обявен от организаторите? Навсякъде се появяват едни и същи физиономии – лица на протестите, които се опитват да бъдат компетентни по всички теми и успяват да бъдат еднакво неуспешни в това.
Разбира се, все още има някакъв светъл лъч на надежда. Хубавото е, че Интернет - като най-голяма медия, не прости на опитите на различни партии да яхнат протеста, като много бързо разконспирира подставените лица. За добро или лошо, вече се намира някаква представителност – вече има няколко човека, които Интернет, а и останалите медии разпознават като лица на протеста. За да получат истинска легитимност обаче, искат или не искат – трябва да се обърнат към неформалните медии и лидери в Интернет и да си стиснат ръцете. В противен случай рискуват да си останат малки рибки. А светът е голям и въдички дебнат отвсякъде.

Прочети цялата новина

Свързани новини: