Свободата на пресата в България е на абсолютно дъно в ЕС

Започват общоевропейски консултации за медийната свобода в Европа, България е една от трите най-проблемни страни   България е сред негативните примери, с които Европейската комисия аргументира необходимостта от широки консултации за медийната свобода в Европа. Началото им ще бъде поставено в петък от заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус, която при неотдавнашното си посещение у нас беше призована от представители на медиите да съдейства за спазване на плурализма и равнопоставеността, съобщи БНР.   Независимостта на регулаторите на аудиовизуалните медии ще е една от темите на започващите общоевропейски консултации за медийната свобода. Ако се стигне до извода, че за тази независимост са нужни допълнителни гаранции, ще се търсят промени в европейското законодателство и националните регламенти.   Давайки начало на консултациите, заместник-председателят на ЕК се очаква да посочи като аргумент проблемите със свободата на медиите в три страни. България попада в тази група заради концентрацията на собственост и липсата на прозрачност. Другите две проблемни държави са Унгария, където правителството закрива неудобни медии или подменя редакционните екипи, и Великобритания - заради скандала с прихванатите телефонни разговори и съобщения в търсене на сензации. Очаква се Нели Крус да заяви, че всички тези явления застрашават основни европейски права и свободи. В речта й, която изтече предварително, се съдържа и констатация, че заради партийна солидарност политиците в Брюксел често подминават този тип проблеми в отделни страни.   Консултациите ще продължат до 7 юни, като комисар Нели Крус настоятелно приканва всички заинтересовани да се включат в тях - в името на европейската демокрация.   Концентрация на собственост, автоцензура и скрита реклама   Междувременно германският посланик в София Матиас Хьопфнер посочва три големи предизвикателства пред българските медии: концентрация на собственост, автоцензура и скрита реклама.   "Намирам за обезпокояващо, че според индекса за свободата на пресата, публикуван от "Репортери без граници", България е регистрирала спад от 35-о място преди присъединяването си към ЕС до днешното 87-о. Абсолютното дъно в ЕС. Тези тревоги се споделят от мнозина от колегите ми в София и други международни наблюдатели", казва Хьопфнер пред излизащото на английски език списание "Vagabond", цитирано от БГНЕС.   "Според мен българските медии са изправени пред три големи предизвикателства. Преди всичко концентрацията на медийната собственост трябва да бъде избягвана и е необходимо да се гарантира пълната прозрачност на структурите на собственост", продължава посланик Хьопфнер, който неведнъж е изразявал притесненията си от състоянието на българските медии.   "Второ, има информации за самоцензуриране. Трето, изглежда има широко разпространена практика на прикрита реклама и платено медийно отразяване", подчертава дипломатът и пояснява: "Тези предизвикателства са вероятно също толкова опасни, колкото и пряката политическа цензура, защото са по-малко очевидни и по-коварни. Ново изследване, публикувано от Българския хелзински комитет в месечното им списание "Обектив", дава интересна храна за ума", продължава посланик Хьопфнер.   На въпроса "как могат да бъдат овластени журналистите, за да се справят с подобни "неудобни" теми", дипломатът отговаря: "Като посланик на чужда страна мога да посоча проблема, но в края на краищата зависи от българското общество и българските журналисти да открият решенията. Вярвам, че са необходими повече солидарност сред журналистите и повече подкрепа от страна на гражданското общество за независимите медии".   На въпрос дали част от проблема или част от решението е правителството на Бойко Борисов, Матиас Хьопфнер казва: "В днешните медийни демокрации всички кабинети, в това число германският и българският, имат задължението и законен интерес да обясняват техните политики на обществото посредством медиите. От друга страна те имат дълг да гарантират и защитават критичната и плуралистична журналистика. В техен интерес е да постигат честен баланс между двете дори и понякога независимите медии да се обръщат срещу тях".   "Това невинаги е лесна задача, особено в година на избори", продължава дипломатът. "Още по-важен е солидният пакет от институционални и основани на гражданското общество проверки и баланси да защитават свободата на журналистиката".   "България все още не е загърбила етапа на преход към демокрацията. Според мен има редица начини да са затегнат регулациите и саморегулацията на медиите. Има още редица опции за подобряване на необходимите инструменти, за да се гарантира свободната и честна конкуренция в медийния бизнес", казва германският посланик Матиас Хьопфнер.   "Тази алтернатива е твърде проста - правителството е важен актьор в сложна игра. Актьор, който може да упражни влиянието си, но да не реши играта сам. Уверен съм, че кабинетът разбира факта, че сегашната ситуация излага на риск развитието на България", добави още той.   Германски политически фондации, които са представени в София, както и посолството ни, се опитват да помогнат като например осведомяват българските политици и съответните актьори в българското общество за правните и етични рамки на медиите в Германия, посочва Хьопфнер.   "В нашата страна създадохме микс от предпазлива регулация, ограничена до само няколко възлови аспекта и комбинирана със силна система на семорегулация. Поканихме български медийни експерти и членове на парламента в Германия да се запознаят сами с този подход", каза той, коментирайки помощта на Берлин в тази област.   Попитан какво очаква от този обмен, посланик Хьопфнер отговаря: "Очаквам този обмен да подкрепи необходимия дебат относно какво може да се направи по въпроса за медиите. Нищо повече от това".   Германският дипломат подчертава, че "медийният плурализъм е една от основните ценности на ЕС. Моето впечатление е, че ЕС и членките му станаха доста чувствителни по тези въпроси".   На въпрос какви конкретни стъпки можем да очакваме, ако обстановката не се подобри, посланик Хьопфнер отговаря: "В общи линии бих очаквал внимателно наблюдение, но още веднъж това е най-вече отговорност на българското общество, от което зависи да проправи път за положителни стъпки. В този контекст намирам за много окуражаващ фактът, че на 7 февруари бе създадена Европейска инициатива за медиен плурализъм с подкрепата на Българския център за развитие на медиите".

Прочети цялата новина

Свързани новини: