Южна Африка си остава в плен на расите

Франс прес

Да откриеш банкова сметка, да преведеш пари, да си направиш рентгенова снимка, да купиш входен билет за национален парк или да попълниш протокол след пътна катастрофа - южноафриканците трябва да сложат знак в някоя от кутийките срещу “бял”, “индиец”, “метис” или “черен” - както при апартейда.

Повече от двайсет години след отменянето на последните закони, регулиращи живота им според цвета на кожата, те биват всекидневно класирани според четирите “раси”, определени произволно през 1950 г. от архитектите на сегрегационния режим на апартейд.

“Това е гротескно и абсурдно. Смехотворно е, че тази класификация съществува все още. Расовите категории са нелепи”, гневи се Давид Бенатар, ръководител на катедрата по философия в Кейптаунския университет и изтъква, че е опасно да се мисли с расови понятия.

Защо продължава използването на расовите критерии - без каквато и да било научна основа - след идването на власт на Африканския национален конгрес (АНК) през 1994 г., след като идеалът на борбата срещу апартейда беше тяхното премахване?

“Навиците трудно отпадат”, въздъхва философът и дори допуска, че сънародниците му са пристрастени към тях.

“Мнозина се надяваха, че обществото ще еволюира, защото “дерасизацията” беше крайъгълен камък на борбата срещу апартейда. Но от 1994 г. нищо не се е променило”, казва Герхард Маре, ръководител на Центъра за изследвания на расите и идентичностите. “Днес обаче имаме различни цели: АНК казва, че трябва да се придържаме към различията, за да поправим наследството на апартейда, затова трябва да правим разлика и между расите”. Следователно да продължим да ги разграничаваме, добавя той.

Значителна част от законите, приети през последните години и конкретно онези, които установяват “позитивна дискриминация”, която да помогне на групите от населението, най-силно пострадали от бившия режим, съвсем ясно се позовават на тези четири расови категории. Програмата за “икономическа еманципация на черните” ги фаворизира в професионалния живот.

“Странното е, че категориите не са дефинирани в нито един от тези закони, защото, разбира се, това не възможно”, освен ако се върнем към расистките теории на апартейда и на придобилия мрачна слава “тест с молив” (ако молив, мушнат в косата на човек с мургава кожа, не падне на земята, този човек е смятан за “небял”), отбелязва Луси Холбърн, изследователка в Южноафриканския институт за отношенията между расите.

“Истината е, че всеки може да заяви каквото си иска. Ако сте бял, можете да кажете, че сте черен”, усмихва се тя. Но много лесно се вижда кой какъв е…

“Паднахме в капана на най-калпавата форма на политика на идентичността, вместо да превъзмогнем - не да отречем, а да превъзмогнем представите от миналото”, казва отчаяно Мамфела Рамфеле, интелектуалка от движението “Черната съвест” на Стив Бико, което стана политически съперник на АНК.

Освен в трудовата сфера, където целта е да се премахнат неравенствата, наследени от апартейда, позоваването на четирите раси е силно застъпено във всекидневието.

Банките са длъжни по закон да спазват расовите критерии заради позитивната дискриминация. Но защо това е в сила и в националните паркове, полицията или болницата?

Когато зададем този въпрос за някой формуляр, съдържащ съответните четири кутийки за раса или етническа група, отговорите варират от: “това е остарял формуляр” или “не е задължително да се попълва” до “какъв е проблемът?” - понякога с учудване, но друг път с раздразнение.

Днес расовата класификация се използва преди всичко за статистиката. За огромна радост на изследователите.

И въпреки че обикновено не е задължително да се слага знак в кутийката, южноафриканците без колебание обявяват какъв е цветът на кожата им, казва Исак Фахла, говорител на службата за националните паркове (SanParks). “Хората знаят какви са и знаят, че въпросът не се задава, за да навреди на някого, че той наистина е предназначен за регистрите”.

Освен това, позоваването на расите дава ...

Свързани новини: