За долния праг на несигурност

Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска

Веселина Седларска е написала поредния си абсолютно силен текст! Невидимата България. Ето тези нейни няколко изречения ме накараха да напиша това, което можете да прочетете тук:

“Много грешим, когато си мислим, че хората се самоубиват, защото нямат повече с какво да живеят. Хората се самоубиват, когато нямат повече за какво да живеят. Да нямаш с какво да живееш, е бедност. Да нямаш за какво да живееш е екзистенциален вакуум. Той е черната дупка, която поглъща живота. Бедността не убива желанието за живот, ако има за какво да се живее, ако виждаш смисъл, ако имаш цел, ако си представяш утрешния ден. Екзистенциалният вакуум идва, когато от живота е изсмукан смисъла и бъдещето е също толкова празно, колкото настоящето. Настоящето не може да бъде понесено не когато е тежко, а когато е без обещание за бъдеще. Човек е в състояние да понесе и най-тежкото страдание, ако вижда в него смисъл.”

Жалко (тук вече говоря аз, а не тя), че мърлявите ни, дребни и ситни като камилчета политици не схващат, че вече става дума за социални патологии в нашето общество, а не за отделни изолирани случаи на “изпушване”.

Анализирайки състоянията на критична несигурност, аз въведох понятието Долен праг на несигурност.

Долният праг на несигурност е такова минимално ниво на сигурност, под което започват необратими промени в системата или структурни деформации с рисков, стигащ до разрушителен, потенциал.

Какво се случва с младежа, който дълго време се е справял с тревогите, проблемите и терзанията си, удържал е някак на онова, което го е тласкало към отчаяние, успявал е да се измъкне от какви ли не трудни ситуации и изведнъж слага край на живота си?

Или какво се случва с момичето, което е водило с променлив успех борбата за свързване на двата края, имало е периоди на безпаричие, някак се е справяло финансово в къде по-безнадеждни ситуации и изведнъж излиза на улицата и започва да проституира?

Или да вземем клошаря — какво се е случило, та е изпаднал в положение на пълно безразличие какво мислят хората за него?

След като няма ген на самоубийството, проституцията и клошарството и никой не се е родил „запрограмиран” да стане самоубиец, проститутка или клошар, то отново и отново си струва да зададем въпроса: „Какво се е случило с тези хора, та ги е тласнало към екстремални постъпки?”.

И на този въпрос може да се отговори така: „Те са паднали под Долния праг на несигурност”.

Всеки човек (всяка общност от хора, всяко общество) има свой Долен праг на несигурност. Проблемът е обаче, че този Праг не е еднакъв за всички хора — както е температурата от 37º, за да има за него Прагомер, човек да си го измери, да речем сутрин и да си каже: „Не, много близо съм до своя Праг, по-добре да остана вкъщи, за да не предизвикам драма в транспорта или в службата”.

Нещо повече, Долният праг на несигурност у човека не е постоянна величина — той се променя в зависимост от това, което този човек преживява, от въздействията на външната среда.

Това е така, защото както човекът, така и обществото калкулират в оценката на своето сегашно състояние „спомена от миналото”, т.е. нивото за сигурност, което са имали в миналото и което са загубили.

Освен това, човекът, както и обществото, калкулират в оценката на своето сегашно състояние и „спомена от бъдещето”, т.е. онова ниво на сигурност, което те очакват да имат в бъдещето и дали има „светлина ...

Свързани новини: