Насим Талеб - маниакът-милионер

Насим Талеб знае, че нищо не знае. Но пък мрази много хора и неща: банкерите, климатиците, журналистите, вратовръзките, грижовните майки. Той винаги е залагал на най-невероятното и така става богат. И то много богат. Първата му книга остава в списъка с бестселъри на "Ню Йорк Таймс" цели 36 седмици, преведена е на 32 езика и е продадена в три милиона тираж. Оттогава насам той преподава в Оксфорд и Ню Йорк, пише афоризми, изнася доклади и обяснява какво и кого мрази: Нобеловата награда за икономика, банкерите, кремовете против слънчево изгаряне, климатиците, многознайковците, журналистите, елитните университети, нормалните училища, вратовръзките, стимулантите, маркетинга, твърде грижовните майки и социалните науки. Той обича и да си представя колко прекрасно би било, ако някои известни икономисти бъдат набити публично. Твърди, че модерната медицина изобщо не е допринесла за удължаването на живота. Освен това дава и идеи за фитнес (като тази с носенето на тежки предмети по тялото) и диети (Не яжте само плодове, ако обичате тирамису!). Нищо чудно, че британският премиер го цени високо като съветник, а хонорарът за новата книга на "най-яркия съвременен мислител", както го нарича "Сънди таймс", е 4 милиона долара. На среща с "черния лебед" Маниакът, за когото става дума, се казва Насим Никълъс Талеб. Новата му книга "Аntifragile", която отскоро е и на германския пазар ("Antifragilität"), представлява най-вече една теория. Но не и формула за света, тъй като светът си е неразбираем, респективно и Насим Талеб знае само, че нищо не знае. За да бъде разбрана неговата философия, трябва да се има предвид най-тежкият период в живота му - между 2004 и 2008, когато работи като мениджър на хедж фондове. Това е  времето на супер мозъците от Уолстрийт и на убеждението, че с достатъчно математическа интелигентност и със съответните финансови инструменти може да се изчисли и обхване всяка евентуалност. В крайна сметка "хедж фонд" означава точно това: че защитният "плет" пред собствеността може да се вдигне и около бъдещите проекти. Талеб контрира със следната поанта: да, сигурно може да се предвиди всичко - освен непредвидимото. И аргументира с един пример от философа Карл Попър: може цял живот да сте срещали само бели лебеди, но това съвсем не означава, че не съществуват и черни. И понеже Талеб е не само човек на думите, но и на делата - той залага пари на "черния лебед", и то много пари. Стратегията на Талеб е в пълно противоречие с обичайния подход на брокерите - той залага всеки ден на срещата с "черния лебед", т.е. на едно неочаквано събитие, което може да вдигне рязко борсовия барометър, респективно - да се получи огромна премия. Вместо да прави ежедневно малки залози с минимален риск, които биха довели до малки печалби, Талеб е готов всеки ден да загуби по нещо - в името на голяма печалба някой ден. Преди повече от десет години списание "Ню Йоркър" описва колко жестока е тази стратегия - Талеб губи ежедневно стотици хиляди долари. Тези, които залагат срещу него, стават с всеки следващ ден по-богати, самият той - все по-беден. Талеб получава нервни тикове, слуша само определени композитори, паркира все на едно и също място, яде само една и съща храна. "Финансовият свят ме мразеше страстно, всички мислеха, че съм идиот", казва Талеб. Уроците на природата Въпреки всичко Талеб остава верен на своята стратегия. И ето, че няколко месеца по-късно инвестиционната банка "Лемън брадърс" обявява фалит и започва световна финансова криза. А Насим Талеб изведнъж става богат, при това супер богат. Тогава той заключава: "Бях прав, за разлика от всички останали." Чувството на триумф се откроява и в новата му книга, с която той демонстрира превъзходството си над "експертите". Същевременно се ядосва, че макар да се е оказал прав, не е успял да наложи убежденията си. Финансовата система все още е твърде могъща: вместо да се смалят до обозрими мащаби, банките са станали още по-големи и мощни. При това решаващите играчи все още не носят никаква отговорност - ако загубят залозите си, плаща данъкоплатецът. Освен това финансовата система все още е твърде обвързана: сривът на една банка може да повлече всички останали. "Системата драматично показа колко е крехка, но въпреки това не се взимат никакви поуки за увеличаване на "антикрехкостта"", критикува Талеб и допълва: "Най-добрият урок за това дава природата: хората имат два бъбрека, от които единият може да се махне; един мравуняк се състои от много мравки, така че някои могат да умрат. И изобщо природата е организирана така, че всеки пожар, всяка суша или епидемия накрая само я укрепват. В този смисъл "антикрехкостта" не само позволява да се удържи на ударите, но те й дават и повече сили."  

Прочети цялата новина

Свързани новини: