Израел-Турция: промяна на конюнктурата

 в. Хюриет дейли нюз

Променливата политика отново заработи миналата седмица. Не беше ли турският премиер този, който сравни ционизма с фашизма наскоро във Виена? Не бе ли също той този, който наскоро обяви с очи, блестящи като парчета горящи въглени, че Турция никога няма да прости за убийствата на цивилни турци от израелците? И не беше ли турският външен министър този, който каза, че Израел е незаконна страна? А сега Турция отново е добрият приятел на Израел.

Разбира се бе чудесно, че с посредничеството на американския президент Барак Обама премиерите на Турция и Израел се договориха да оставят войната на думи. А сега дали има някаква промяна по същество на това, което израелците казват през последните три години, откакто израелски военни убиха осем турски граждани и един турчин с американско гражданство на борда на кораб с помощи в международни води в Средиземно море? Не. Израелците казваха, че съжаляват за смъртта на цивилните и се извиняват за евентуални оперативни грешки на войниците им. Те не са казвали и сега не казват, че нападението на цивилен кораб с помощи в международни води и убийството на деветима цивилни са криминални деяния.

Ако изразяването на извинение “за някакви оперативни грешки” бе това, което се търсеше, защо тогава между двете страни имаше три години на напрежение след инцидента на Мави Мармара? Очевидно инструкциите от боса на Белия дом всъщност са били необходими, тъй като кавгата между лошите хлапета започна да струва много скъпо на господаря им.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху бе доста съобразителен при коментарите си. Той каза, че влошаващата се ситуация в Сирия е наложила решението на Израел. Това наистина е вярно. САЩ не са в този регион и Турция е единствената страна, която може да направи така, че сирийското химическо и биологично оръжие да не попадне в ръцете на тези, които Вашингтон и Израел смятат за терористи.

За премиера Реджеп Тайип Ердоган тактиките за анти-израелска политика помогнаха за засилване на политическия му статут, така че той да може да бъде възприеман като регионален лидер “на арабската улица”. Ветровете на Арабската пролет и сирийската ситуация обаче разрушиха стратегията за “нулеви проблеми” на външния министър Ахмет Давутоглу, която бе основополагащ елемент на неоосманистката стратегия на правителството.

Сега Турция “успешно” премина от политика на “нулеви проблеми” към “никакви приятели”, след като новите режими на диктатура или режимите, доминирани от мюсюлманско братство, не са доволни от ролята на “по-голям брат”, която Ердоган иска да играе. По-лошо - в международен план тактиката за ожесточени критики към Израел доведе само до това, че Ердоган придоби имидж на регионален кавгаджия, което като цяло не е желана ситуация.

Възобновяването на приятелските отношения с посредничеството на Обама изглежда е следствие от промяна на конюнктурата, не на политика, намерения, подходи или цели.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: