41 млн. лв. "отнети" от магистрали и чиновници ще отидат за бедните

Държавата може да отдели 40 967 604 лева за подпомагане на най-уязвимите социални групи. Почти половината от парите - 19.8 млн. лв. - са от орязани разходи за новото строителство на автомагистралите "Хемус" и "Марица", стана ясно след заседанието на Министерския съвет, когато финансовият министър Калин Христов, увери, че капиталови разходи няма да се режат. Останалата част от парите идват от съкращение на разходите за издръжка на министерствата. Справка в информационната система на правителството показва, че с постановление на Министерския съвет от 7 февруари се отпускат общо 63.9 млн. лева за ново строителство в участъци от магистралите “Хемус“ и Марица“.    От Министерския съвет уточниха по-късно, че според анализ на регионалното министерство 19-те млн. лева не са належащи за дейностите по двете магистрали за тази година и могат да бъдат пренасочени. “Пренасочването на тези средства в никакъв случай няма да забави изпълнението на строителните дейности на магистралите “Хемус“ и “Марица““, заявиха от правителствената информационна служба. Дейностите по двете магистрали продължавали и в този момент със същите темпове. Премиерът Марин Райков заяви пред репортери след заседанието на МС, че решението не е било лесно, тъй като някои от министрите са били против, а събрана сума е била формирана след “буквално остъргване“ на бюджетите на ведомствата. Той обясни, че няма министерство, от чийто бюджет не е рязано, а вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че нейното ведомство е съкратило най-много. “Това решение не беше взето лесно. Ние действаме в рамките на един приет бюджет, ясно ви е, че този вид стъпки се приемат болезнено от някои ведомства. Решението, което взехме, не беше взето с пълно съгласие. Имаше гласували "против" от моите министри“, каза Райков, не не посочи кои са тези министри. “Аз ги уверих, че действително съкращенията, които ще направят в своите бюджети, колкото и да са болезнени, а те ще са болезнени, преследват една благородна цел и освен материалния ефект, който те биха имали върху социалното положение на най-уязвимите, ще отправят едно послание в духа на този призив за солидарност, който аз отправих към всички“, допълни той. “Но исках да ви кажа, че това решение не е взето с консенсус, за да разберете до каква степен наистина в момента сме ангажирани в това буквално да остържем всичко, което е възможно, за да помогнем на хората“, каза Райков. Финансовият министър Калин Христов отново обясни, че не се посяга на инвестиционни разходи и средствата са осигурени изцяло от пари за издръжка на министерствата. Не се посяга върху делегираните бюджети, каквито има в Министерството на образованието за училищата и в Министерството на здравеопазването за спешната помощ и др., каза той. “Това е оптимизация в рамките на бюрокрацията“, заяви Христов. Допълни, че кабинетът е подходил “максимално внимателно с идеята с ресурса, който заделят, да се постигне най-голям ефект“. Как точно ще се разпределят парите предстои да бъде решено със социалните партньори, каза вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова. Правителството предлага по-голяма част от парите да бъдат за мерки за заетост и по-малка за социални помощи. Във вторник се събира Тристранният съвет, който ще каже къде какви пари да отидат, а окончателното решение трябва да бъде взето на редовното правителствено заседание другата сряда. Костадинова очаква първите траншове да бъдат отпуснати до края на април -началото на май. Мерките за заетост, които ще бъдат допълнително финансирани са за започване на собствен бизнес и по програмата “От социални помощи към заетост“. Социални помощи пък ще получат деца с увреждания и хората, които с до 10 лева надхвърлят дохода за отпускане на енергийни помощи и през този отоплителен сезон не са били подпомогнати. Става въпрос 36 100 души.

Прочети цялата новина

Свързани новини: