На шистовия кръстопът

Поевтинява или поскъпва природният газ? Този въпрос вълнува хората и бизнеса у нас на всеки три месеца. От началото на 2013 г. българите са "щастливци” – синьото гориво намалява цените си за втори път от 1 април, макар и с дребните 3.89 на сто. И то благодарение на дадената от "Газпром” отстъпка срещу българската подкрепа на газопровода "Южен поток”, чиято цел е засилване на руските газови позиции на европейския пазар.   Така ще е най-рано до средата на 2014-2015 г., когато се очаква страната ни да започне да разнообразява газовите си доставки чрез междусистемните връзки с част от съседните страни. Дотогава надеждите са да нарасне и местният добив на природен газ – конвенционалният. Освен ако следващото правителство не преосмисли наложената в началото на 2012 г. от кабинета на ГЕРБ с подкрепата на БСП безсрочна забрана върху технологията хидрофракинг, която се използва за проучване и добив на природен газ от отворени чрез хоризонтални сондажи скални образувания, наречени  шисти. Мораториумът бе приет след дадено от правителството на ГЕРБ разрешително на американската компания "Шеврон” да търси шистов газ в региона на Нови Пазар. Това породи шумни протести, провокирани според някои от руските интереси за запазване на статуквото на "Газпром” у нас, разбунили страховете на хората, че хидрофракингът ще замърси подземните води в Добруджа, където и без това водоснабдяването става от подземни водни хоризонти. А именно през тях минава първо вертикалният сондаж, преди да премине в хоризонтален, за да се вкара с помпи под силно налягане водно-пясъчна течност с различни видове химикали, която разпуква шистите и изкарва газа на повърхността. Притесненията не бяха успокоени и от обясненията на геолози и сондажни инженери, че разстоянието между подземния слой вода и шистовите депа на газ е прекалено голямо, за да може суровината от шистите да мигрира в земните дълбини и да замърси подповърхностните водоизточници. Газ може да влезе в подземните води, само ако кладенецът не е добре изолиран със задължителните няколко слоя стоманени и бетонови общивки, твърдят специалистите. Според тях такива течове е имало по-скоро в началото на масовото прилагане на  хидрофракинга. Днес в САЩ, където единствено засега се практикува добивът на шистов газ, течовете са по-скоро от тръбите при събирането и преноса на суровината. Другият страх е за връщащата се на повърхността отпадна вода след изкарването на газа, но регулаторните органи на САЩ твърдят, че в историята на добива на шистов газ в Америка няма нито едно документирано замърсяване с отпадна вода. След като наложи мораториума върху хидрофракинга, българският парламент се захвана да проучва технологията, но оставката на правителството на ГЕРБ не позволи на временната комисия да представи доклада си за гласуване. Твърди се, че намерението на ГЕРБ било да предложи махане на забраната върху хидрофракинга, което да позволи на"„Шеврон” да сключи договора за търсене и проучване на терена край Нови Пазар. Сега този въпрос вероятно ще се решава от следващото правителство. По-вероятно е България да продължи да гледа още известно време отстрани т.нар. шистова революция, тръгнала от САЩ, на път да стане факт в Полша, където усилено се проучва, разбунила духове и във Великобритания, която наскоро реши да свали въведената забрана върху шистовия газ. Големият американски експеримент Докато Европа наблюдава големия шистов експеримент на САЩ, за да реши дали да заложи на тази карта, вместо само да говори за намаляване на енергийната си зависимост от руските газови доставки, заемащи 1/4 от пазара й, в Северна Америка ситуацията с шистовия бум започва да се променя. След като от 2008 г. досега цените на метан-газа са паднали от 13 долара за куб. фут (около 429 долара за куб. м) на 3.5 долара за куб. фут (около 115 долара за куб. м), вече се забелязва обратната тенденция. През миналата седмица например в САЩ бе отчетено поскъпване на газа на дребно с около 3-5 цента за фут. Причината е, че прекалено ниските цени на синьото гориво правят вече не толкова рентабилен добива на шистов газ и печалбите вече не покриват толкова големи проценти от направените инвестиции. Затова и в трите щата с най-големи и най-перспективни шистови находища – Пенсилвания, Тексас и Колорадо, отчитат лек спад на новоиздадените разрешителни за търсене и за добив на неконвенционалния газ. Част от предоставените разрешителни все още не се използват, но въпреки това всеки месец в тези региони изникват стотици, дори хиляди нови сондажи за търсене и добив на шистов газ. Напоследък тенденцията в Колорадо е да се стимулират стари кладенци. Така или иначе на газовите полета в САЩ работят много голям брой компании – както петролни гиганти, така и малки фирми с по един-два сондажа. Достатъчно е да намериш 5 млн. долара, за да изградиш вертикално-хоризонтален кладенец, шегуват се от "Рейндж Рисорсиз”, която твърди, че е малка компания, но на практика притежава стотици разрешителни за сондиране. Конкуренцията в бранша се засилва и от множеството газовите преработватели, които се надпреварват да събират и пречистват шистовия газ, и операторите, които го транспортират по тръбопроводи до промишлеността или до терминали за втечняване на суровината за износ по света. Резултатът е, че в момента 40 процента от газовото потребление на САЩ се пада на добития с хидрофракинг природен газ. Недоволни са миньорите, тъй като въглищните централи започват да се преобразуват в газови, но и въглекопачите вече са започнали да се преквалифицират в сондьори. Сондажи тук и там Макар и с леко позабавен темп, шистовата революция продължава да оставя следите си в САЩ, въпреки че и там, подобно на България, в някои щати като Ню Йорк например и дори отделни общини, има забрана за прилагане на хидрофракинга. Сондажи за шистов газ, смесен с петрол, макар и в малки съотношения, могат да се видят на много места край пътищата и магистралите на Пенсилвания, Тексас и Колорадо. Властите на Питсбърг например разглеждат вероятността да се дупчи за шистов газ край летището, а кладенец насред кампуса в университета в Арлингтън помпа синьо гориво. Университетът на Тексас в Остин също има земи, върху които се добива шистов газ, и това позволява на учебното заведение да държи таксите за студентите си по-ниски. Затова и интересът на американските младежи към специалностите там е нараснал силно, твърдят от управата на университета. И докато у нас се спори за способността да се регулират проучването и добива на шистовия газ, макар и европейското, и българското законодателство да имат много стриктни норми за контрол, в САЩ шистовата революция на практика започва без някакви особени правила. "Парите от шистовия газ дойдоха преди правилата за работа, но компаниите бяха отговорни в опазването на околната среда, а хората усетиха ползите ­ – работа, нови коли, нови пътища“, разказва бившият комисар на окръг Вашингтон Бракен Бърнс, който 16 години е бил на тази изборна от гражданите длъжност, съответстваща приблизително на българската областен управител. Той обяснява, че от 2005 г. досега в щата Пенсилвания са разработени над 5 хил. кладенеца с шистов газ, като регулациите за този вид бизнес са създавани в движение и едва през миналата година е приет щатски закон за петрола и газа. Колкото щати толкова регулации и практики Различните американски щати имат различни практики в регулацията на проучването и добива на петрол и газ, независимо дали това става по конвенционален начин или чрез хидрофракинг. От федералните закони се прилагат само текстовете за опазване на чистотата на въздуха, на питейната вода и за управление на отпадните води. Когато фирма иска разрешително за дупчене за петрол или обикновен или шистов газ, тя трябва да покрие изискванията на съответната регулаторна служба на щата. В Пенсилвания това е Министерството по опазване на околната среда, в Тексас пък е железопътната комисия, а в Колорадо – Комисията по петрол и газ. На територията на тези щати се намират най-големите и най-разработени находища като “Марселъс“ и “Барнет“, както и перспективните “Уудфорд“ и “Ийгълфорд“. Техните запаси се оценяват на десетки трилиони куб. метра шистов газ, а под “Марселъс“ лежи находището за шистов петрол “Ютика“.   В различните ведомства критериите, които операторите трябва да покриват, са различни, но в общия случай засягат шума от дупченето и отстояния на сондите от сгради и публични и частни водоизточници. Онези води, от които се снабдява населението, се контролират редовно от екоинспекторите, а на частните за лични нужди собственикът си следи сам качеството на водата. Площадките за сондажите също така трябва да имат одобрени от регулаторите планове за работа, а операторите им са длъжни редовно да отчитат състоянието на въздуха и водите около терените си. Проверките на екорегулаторите, които са различни от даващите правото за сондажи, са периодични. Извънредни се правят по оплаквания на граждани за проблеми. За разглеждане на заявлението за проучване и добив в Пенсилвания например се плащат 3-4 хил. долара такса за извършване на хоризонтален сондаж, но Министерството по опазване на околната среда смята да я повиши. В Западна Верджиния тарифата е 10 хил. долара, докато в Колорадо няма предварителна цена за получаване на разрешително, но взелите такова отчисляват всяка година по 0.0007 на сто от приходите си от продажба на шистовия газ в Комисията по петрол и газ, с които ведомството се издържа. Издаването на разрешителното отнема в общия случай между 30 и 45 дни. Прави се не само екооценка на съответния сондаж, но и на икономическите ползи за региона. Като цяло обаче екоразрешителното в САЩ изследва много по-малко аспекти на околната среда в сравнение с българското и европейското законодателство и се разчита основно на добрата воля на компаниите и спазването на бизнес кодексите от тяхна страна. Късметът да притежаваш щисти За разлика от Европа и в частност България, където подземните богатства са изключителна държавна собственост, в САЩ, ако си собственик на земята, я притежаваш буквално до центъра на земното ядро, включително минералите в нея. Възможно е обаче при препродажба собственикът на земята да запази за себе си т.нар. минерални права и да продаде само повърхностния терен. Затова, за да получи право за сондаж, операторът трябва да декларира, че има договор със собствениците на земята, върху която ще работи и с притежателите на минералните права. Собствениците на минералните права получават отчисления от минимум 12.5 на сто от приходите на оператора от добития шистов газ. В близкото до Питсбърг градче Кенинсбърг, кръстено Градът с кладенците, местните твърдят, че за терен с редица  сондажи за добив на шистов газ и нефт собственичката на минералните права взема по 1 млн. долара месечно, защото е пуснала компанията “Рейндж Рисорсиз“ да сондира земята й. Притежателите на минералните права имат предимство пред тези на земята и вторите дори и да са против шистовия газ нямат друг избор, освен да пуснат сондите в имота си. Те могат само да опитат да получат възможно най-висока цена за осигурения достъп. Именно това, че собствеността върху подземните богатства в Европа е държавна собственост, пречи на инициативността в сферата на щистовия газ, смята Авиезер Такър, помощник директор на програмата “Енергетика и Нова Европа“ в Института по енергетика към Университета на Тексас в Остин. Гаранции и правила за милиони Операторът също така трябва да учреди банкова гаранция за кладенците, с която ако стане замърсяване и компанията не може да почисти, това се поема от щатската администрация.  В Пенсилвания паричното обезпечение за всеки нов кладенец е 25 хил. долара. В Колорадо банковата гаранция е 20 хил. долара за всеки сондаж, може да се учреди сметка от 60 хил. долара, посигуряваща до 99 кладенеца, а за над 100 кладенеца сумата е 100 хил. долара. Колорадската Комисия по петрола и газа има и авариен фонд с годишен размер от 1.420 млн. долара за почиставне на разливи, ако операторите фалират. Друг момент е, че фирмите трябва да имат и гаранция професионална отговорност от 1 млн. долара. Практиката в САЩ сочи, че обикновено компаниите, допуснали течове на метан или на отпадни води от фракинга, имат интерес сами и в най-кратки срокове да отстранят замърсяването. Причината е прозаична – налагат им се дневни глоби до отстраняване на разлива или теча. В Колорадо за всяко нарушение се налагат по 1000 долара дневна санкция, като Комисията по петрол и газ смята да вдигне сумата 15 пъти, разказва Матю ЛаПор, шеф на ведомството. В Пенсилвания санкциите също са за всяко нарушение и глобите тръгват от 500 долара, ако не си подадеш отчет в регулатора, до 1 млн. долара, ако е застрашена околната среда или сондажите се експлоатират по безотговорен начин, обяснява Рон Шуорц от местното Министерство по опазване на околната среда. Може да се стигне и до запечатване на кладенеца, така че добиващата или търсещата суровина фирма има интерес да възобнови колкото се може по-скоро дейността си, допълва той. По думите му за 2012 г. в целия щат Пенсилвания са наложени глоби за 478 млн. долара на оператори на шистови сондажи, но извършените от тях нарушения не са оказвали унищожително влияние върху околната среда и не са заплашвали здравето на хората. В Колорадо, където на места хидрофракингът се прилага от 1973 г., за последните 25  години са станали едва 30 инцидента и те се дължат основно на недобре направени облицовки на сондажите, които трябва да са от няколко слоя стоманени тръби и циментови отливки около тях, дава статистика Матю ЛаПор. Той допълва, че освен това тези инциденти включват не само шистови кладенци, а и конвенционални. Местните власти имат последната дума Желанието на фирмите, получили от регулаторите право за работа, обаче може и да не се сбъдне. Причината е, че разрешителните трябва да се съгласуват със съответната община, на чиято територия ще се извършват проучванията и след това добивът. Има възможност и местната власт да налага свой мораториум върху хидрофракинга, каквито случаи не липсват в Колорадо. Гражданите и неправителствените организации имат право да обжалват сондажите в съда. Всяка местна власт си има свои правила и може да поставя допълнителни условия към оператора и съответно да откаже на компанията да дупчи на нейна територия. Подобно нещо се е случило на оператор, искащ да работи край Далас, Тексас. Макар и да платил предварително на градската власт 18 млн. долара за общинските разрешителни, такива му били отказани. Сега сигурно ще има съдебно дело по въпроса, разказва Лоис Финкелман, бивш градски съветник на Далас. В момента тя е председател на смесена комисия от представители на общината, бизнеса, научните среди, гражданите и екоорганизации, разработваща нови по-стриктни изисквания към компаниите за добив на шистов газ, които са обсъдени с местната общественост и се очаква да бъдат гласувани през май от градския мениджмънт на Далас. Мирисът на парите Сред задължителните условия, които поставят местните власти на проучващите за шистов газ, е след като приключи сондажът да се възстановят повредените пътища. Трафикът на цистерни с прясна вода за извършването на хидрофракинга и отпадна вода след дупченето са основните проблеми на общините, разказва бившият комисар на окръг Вашингтон Бракен Бърнс. Разработените над 5 хил. сонди обаче създали 250 хил. работни места не само на кладенците, но и в производството на тръби, фирмите за доставка на храни и транспорта. Миграцията на сондьори довела до развитие на имотния пазар в региона, на ресторантьорството и икономиката, жизненият стандарт скочил рязко. Благодарение на шистовия газ през 2013 г. окръг Вашингтон стана третият най-бързо развиващ се в страната, допълва Бърнс. Той разказва, че местната администрация е допуснала сонда дори в един от петте си природни парка. Кладенецът там работи от 2007 г. и наблизо до него се лови риба, хората си правят пикници, а окръгът получава по 1 млн. долара годишно роялти такси. Бърнс признава, че има течове на газ и отпадна вода от шистовите сондажи, но твърди, че това са нормални производствени аварии, които не са причинили сериозно замърсяване на околната среда и не са застрашавали здравето на хората в региона. "Човек може да падне и от стълбите в училище, това означава ли, че трябва да затворим училищата?”, коментира той. Според него нито една от добивните компании няма интерес от разливи заради строгите глоби и накърняването на репутацията им. Той дава за пример как най-сериозното нарушение на екоправилата в окръг Вашингтон покрай добива на шистовия газ е извършено от собственик на транспортна фирма. Той сключил договор за превоз на отпадната течност за извършване на хидрофракинга от сондажа до място за депонирането й, а вместо това незаконно я излял в близката река. “Вината за това не е на оператора, който е спазил изискванията, а на обслужващата транспортна фирма. Сега нейният собственик е в близкия затвор“, казва Бърнс. Искане за затягане на федералните правила Именно течността за разпукване на шистите, в които се събира природния газ, течовете на газ при улавянето на суровината на повърхността и отпадната вода са най-големите притеснения за живеещите в регионите с шистов газ и природозащитниците. Това обяснява Кристин Берг, секретар на конгресмена Джаред Полис, който е един от инициаторите за вкарването на хидрофракинга в обсега на федерално законодателство за опазване на въздуха, водата и околната среда. Дали предложенията на Полис ще минат не е ясно, посочва тя и обяснява, че три четвърти от конгресмените се финансират от петролните и газовите компании. “Хората в региони с добив на шистов газ се оплакват, че имат главоболие и се разболяват повече“, казва Берг. По думите й на такива места хората масово се изнасят, а цените на имотите падат рязко. Тя обаче признава, че не са правени изследвания за отражението на изгарянето на метана при добива на шистов газ и разливи от използваните при хидравличното разбиване на шистите води върху здравето хората. Според органите, контролиращи опазването на околната среда в трите щата, замърсяванията на природата при хидрофракинга са по-скоро рядкост.  В Колорадо се прави сравнителен анализ на водоизточниците в близост до сондажите преди започване на работата, година след това, на третата и на петата година. Превозът на отпадните води се следи стриктно и за това се издава отделно разрешително, обясняват от Комисията по петрол и газ на Колорадо, където работят над 50 хил. кладенеца. Подземни инжекции с отпадна вода Практиката в САЩ е отпадните води от хидрофракинга да се инжектират обратно в стари сонди, които обаче са разположени на около 9 км под земята, докато шистите са на дълбочина 2-2.5 до 3 км. Подземните води са обикновено на доста по-плитко и няколкото слоя обшивка на сондажа ги пазят. „Ако сондажът е със стабилна основа, не може да има теч нито на газ, нито на течността за хидрофракинга. Тя е основно смес от вода с няколко вида специален пясък, в нея се съдържат под 1 процента химикали, единици от които – общо 0.001 процент, са опасни като етилен гликол и антифризна течност”, разказва Джеръми Боак, директор на Центъра за изследване на шистови технологии в Университета по минна геология на Колорадо. Бившия директор на Комисията по петрол и газ на Колорадо Дейв Неслин смята, че страховете на хората от фракинг-течността са заради това, че в миналото фирмите са пазили в тайна съставките й. Според него и Авиезер Такър това е било, за да пазят в търговска тайна от конкуренцията формулите си, а не защото в сместта има много отровни вещества, замърсяващи околната среда. "Днес почти всички фирми са обявили смесите си на специаленсайт www.frackfocus.org и на него може да се намери информация за кладенците в САЩ”, казва Неслин. Относно страховете от трусовете, причинени при инжектирането на сместа за разпукване на шистите, Джеръми Боак обяснява, че те са под втора степен по Рихтер и тъй като са на повече от 2 км под земята не се усещат от хората. По-големи – от 3 степен, са трусовете от инжектирането на отпадната течност в старите кладенци. Хипотетично те може да се усетят от хората, допълва той. Край Денвър обаче единственото земетресение, което е притеснило хората, е станало преди шест-седем години, когато военните правили опити в близка база и инжектирали ядрени отпадъци под земята. Другият начин за изхвърляне на отпадните води от хидрофракинга е чрез пречиствателните станции, което струва по 5 долара за барел. Все повече обаче в щатите, където се извършва проучване и добив на шистов газ, компаниите започват да преработват отпадните течности и да ги местят и използват от сондаж на сондаж след като вече са отворили находището и са започнали добива. Някои фирми вече рециклират до 90 процента от използваните течности, обяснява Радослав Видич от Питсбъргския университет. Все повече американски компании започват да разработват и технологии за улавяне на метана, който в момента просто се изгаря под формата на огнени изригвания и безспорно оказва влияние върху въздуха. Според Дейв Неслин скоро фирмите ще бъдат задължени да имат оборудване за контрол на вредните емисии, които изхвърлят шистовите сонди. Еколози пък твърдят, че ако САЩ и газовите кладенци попаднат под обхвата на Протокола от Киото за заплащане на изхвърляните вредни газове, то положителният ефект от шистовия газ няма да е толкова значителен. Проблем е, че някои от некоректните сондажни фирми, които обикновено са сред малките играчи, бързащи да наваксат с печалбите, изпускат метана директно във въздуха, без да го изгарят, разказват от Комисията за качеството на околната среда в Тексас. Тя следи как операторите в щата спазват екоизискванията и нейни хеликоптери, оборудвани със специални термокамери, засичащи изхвърляния във въздуха газ, улавят и санкционират нарушителите. Съд за регулаторите Макар като цяло административните власти и обществеността да са положително настроени към шистовата индустрия, има и противници. Техните претенции обаче се решават казус за казус в съда, обясняват регулаторните органи. Практиката на неправителствената огранизация "Правосъдие за Земята” от Денвър сочи, че гражданите и организациите предпочитат да съдят по-често регулаторите, отколкото да предявяват претенции към частните компании. Причината е, че така при спечелено дело може да се въздейства директно върху подобряване на регулациите, обяснява предствавителят на "Правосъдие за Земята” Майкъл Фриймън. И той обаче не дава по-конкретна информация за естеството на заведените и за броя на спечелените от екозащитниците дела срещу шистовиците. Според него едва сега започва сериозното изследване на влиянието на сеизмологичните трусове от хидрофракинга, както и обобщаването на статистика за отражението върху здравето на хората. Фриймън казва, че петролната и газова индустрия трябва да разработва по-нови и по-ефективни технологии за добива на газ. Според него много американски еколози смятат, че трябва да се наложи мораториум върху шистовия газ до завършването на анализа за влияние на хидрофракинга върху хората и природата. Регулаторните органи обаче твърдят, че това е доказала се от десетилетия технология, която ако се прилага отговорно, не вреди на здравето на хората и на околната среда. Така или иначе дискусиите "за” и "против” шистовия газ продължават в световен мащаб. За година и три месеца, откакто влезе в сила българският мораториум, много нови изследвания бяха направени и може би все пак недовършеният доклад на временната "шистова” комисия в прекратилия предсрочно работа парламент е редно да се приключи, за да може България поне да проучи евентуалните си залежи от шистов газ в условията на стриктен контрол. Защото ако наистина има сериозни запаси, това вече ще е шанс за диверсификация и спасяване от монопола на "Газпром”.      

Прочети цялата новина

Свързани новини: