“Сестри Палавееви” на Алек Попов - партизанският роман на 21 век?

Втората световна война е в разгара си, България се раздира от остри граждански конфликти. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Те попадат в отряда на Медвед, суров и властен командир, преминал през школата на съветското военно разузнаване.

Още с пристигането си красивите близначки внасят смут в сърцата на народните бойци.  Само няколко часа по-късно отрядът попада в засада. Оцелелите намират убежище в Даданския лес…

История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса.

Новият роман на Алек Попов „Сестри Палавееви“  (Сиела) работи смело с историческите митове отвъд идеологическите щампи. История за битки, предателства, смърт и  оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации.

Алек Попов е автор на романите „ Мисия Лондон”, „Черната кутия”, на сборниците „ Спътник на радикалния мислител”, „ Митология на прехода” и „Ниво за напреднали”. Носител е на литературните награди „ Елиас Канети” и „Хеликон”. Романите и разказите му са преведени на 15 езика. Следва откъс от романа.

Сестри Палавееви

Алек Попов

Улицата

В стария софийски квартал, известен навремето като „Коньовица“, а в годините на развития социализъм като „Зона Б-18“, има една съвсем малка уличка, чийто край е запушен от бараките на кооперативния пазар. С течение на годините тази, някога смятана за отдалечена, част на града постепенно е потънала в морето от блокове и вече е по-близо до центъра, отколкото до периферията. Наблизо минава канал, който ту излиза на повърхността, ту изчезва, за да се влее в мръсната кафява вада, която разделя движението по булевард „Сливница“. Общо взето безрадостен пейзаж, сред който са боднати кокетни новички кооперации в ярки розови, жълти и зелени цветове като изкуствени цветя.

Улица
ЯРА ПАЛАВЕЕВА

Табелата върху излющената фасада на ъгловата къща е единственият знак, отбелязващ името на улицата. То не фигурира дори в голямата карта на София, може би защото отсечката е толкова къса, че не стига то да се изпише върху нея. Всичко на всичко седем номера! Ъгловата къща е най-представителна, макар и скромна по размери, с фронтони и корнизи от началото на ХХ век. Следват три или четири неугледни дълги постройки с разнебитени огради и паянтови пристройки, издигнати набързо от преселниците след войните. Както и една от вече споменатите китни нови кооперации с PVC-дограма и зеленикава изолация, налепена върху калкана.

Общото между обитателите на този най-разнороден жилищен фонд е, че никой не знае нищо за светлата личност, на която е кръстена улицата им. Включително сухият възрастен мъж с артистични наклонности, обитаващ сградата, чиято стена краси уличната табела, който има навика да посреща посетителите си с насочен пистолет. Пистолетът, всъщност, е играчка, но това става ясно чак по-късно… Господинът живее тук поне от половин век, но нито помни старото име улицата, нито дали изобщо някога е било променяно. Единствено престарялата дама от номер шест е запазила смътен спомен за това как през 52-а, на връщане от училище, заварила малка групичка мъже с каскети, скупчени на ъгъла. С тях вървяла и една жена в строг кафяв костюм. Табелата току-що била монтирана. Нямало венци, нито дори букети. Жената произнесла кратко слово, мъжете свалили каскетите, помълчали и се натоварили в двете държавни коли, които чакали наблизо. Ораторката говорила много тихо. Дамата от номер шест запомнила само, че Яра Палавеева били партизанка, загинала геройски в борбата срещу фашизма и капитализма. Какво друго можело да се очаква?

Днес, повече от двадесет години след ...

Свързани новини: