Спор за кирилицата - ехо от войната за хърватските сърби

Ройтерс

Кокетните наскоро ремонтирани къщи във Вуковар свидетелстват за решителността на Хърватия да заличи белезите на дунавския град от обстрела на сърбите по време на войната за независимост през 1991 година.

Плановете за въвеждане на кирилицата на сърбите във Вуковар обаче има опасност да внесат нотка на раздразнение при усилията на правителството за възобновяване на доверието между сърби и хървати в момента, в който Хърватия се подготвя да се присъедини към ЕС на 1 юли.

Сърбите получиха правото да използват във Вуковар езика си и писмеността си според конституцията, след като преброяване на населението през декември 2011 г. показа, че те са повече от една трета от населението в общината за първи път от 1991 година.

Докато въвеждането на кирилица не бе посрещнато със съпротива в редица райони с преобладаващо сръбско малцинство, Вуковар, който е символ на войната, изстрадана от хърватците, пое различен курс.

През февруари хиляди хървати, водени от ветерани от войната маршируваха през града, протестирайки срещу наличието на кирилица, подклаждайки негативни чувства сред местните сърби.

Не се чувстваш комфортно в тази атмосфера, когато 20 хиляди души протестират срещу нещо, което искаш, каза Сърджан Милакович, местен сръбски лидер и градски съветник.

За сърбите във Вуковар въвеждането на кирилица е въпрос, свързан с равните права, индикатор за това как Хърватия се отнася към сръбската общност в страната, добави Милакович.

Сърбите и хърватите, които са славяни и говорят подобни езици, се обединиха в състава на Югославия през 1918 година, но оттогава имат бурна история на конфликти и разногласия, най-вече за равноправие и влияние в региона.

Когато Хърватия обяви независимост през 1991 година, местните сърби въстанаха и обявиха, че искат да останат в Югославия.

Вуковар бе обсаден три месеца преди да бъде превзет през ноември 1991 година от югославската армия, която го направи част от самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина и прогони останалите хървати.

Хърватските правителствени войски завладяха отново региона през 1995 г., прогонвайки хиляди сърби. Две години по-късно, когато последните останали райони под сръбска власт около Вуковар отново преминаха под хърватски контрол, повечето от останалите местни сърби този път не напуснаха района (останаха като малцинство).

Войната, при която бяха отнети десетки хиляди човешки животи, превърнаха сърбите в престъпници в очите на много хървати - чувство, което е поизчезнало във времето, но не е напълно изтрито.

Като доказателство за това хърватите, протестиращи във Вуковар, казват, че сърбите нямат никакви морални основания да искат каквото и да било.

Всеки знае какво се случи тук през 1991 година. Сърбите прогониха 25 хиляди и убиха пет хиляди несръбски граждани, каза Томислав Йосич, ветеран от войната, който ръководи движението “Защита на хърватски Вуковар”.

Хърватите разглеждат това (въпроса, свързан с писмеността) като нова агресия, нападение, като награда за нападателя, каза Йосич и добави, че протестите ще продължат.

При преброяването на населението през 2011 година стана ясно, че сърбите в Хърватия са около 4 процента, по-малко от 12-те процента по времето на бивша Югославия, с което сърбите са най-голямото малцинство в страната, наброяващо 200 хиляди души. Сръбски артисти, политици и спортисти от дълго време са интегрирани, като например ученият Никола Тесла, етнически сърбин, роден в Хърватия, който днес е приет добре и в Сърбия, и в Хърватия.

В столицата Загреб, която бе пощадена от разрушения през войната, има няколко сръбски ресторанта и едно среднообразователно училище.

Подробни информации от коледните празненства на православната църква сега редовно фигурират в националните медии - нещо немислимо преди десетилетие, когато страната ...

Свързани новини: