Германия - виновната спасителка

В Германия се усеща отегчение и примирение от това, че същите стари нацистки карикатури се появяват отново, този път по улиците на Кипър.

Канцлерката Ангела Меркел има Хитлеров мустак, въпреки че с него тя повече прилича на Чарли Чаплин. Финансовият й министър Волфганг Шойбле размахва пистолет по неясно заплашителен начин. На плакати, отхвърлящи диктатурата на Берлин, са сложени свастики. Ако гневът не беше така истински, всичко това щеше да е доста глупаво.

В германската столица има и известно раздразнение. “Ние не сме лошите”, казва Шойбле, който смята себе си за най-ревностния защитник на европейската идея в правителството на Меркел. Неговото правителство просто следва “разумни, отговорни политики” при кризата в еврозоната.

Това означава, че всички страни, споделящи еврото, трябва да приведат в ред своите бюджети и да направят икономиките си конкурентоспособни, казва той. “Който поема прекалени рискове, трябва да бъде готов в крайна сметка да понесе загуби”, заяви той.

Малката проповед, която изнесе Шойбле миналата седмица за опасностите от моралния риск, беше доста германска. Тя не беше нищо повече от заявяване на очевидното пред телевизионната публика и отразяваше точно това, което мислят повечето германци: че кризата в еврозоната е предизвикана от твърде много страни, които не се простират според чергата си.

Що се отнася до Кипър, “бизнес моделът” на страната като данъчен рай, който французите така поетично наричат “paradis fiscal” с ниски данъчни ставки и високи лихвени проценти за вложителите, много от които са руснаци, просто беше “неподходящ”. Това е мнението на Шойбле, което се споделя от целия германски политически спектър - от левицата до десницата.

Банковият сектор на Кипър, който е осем пъти по-голям от размера на националната икономика, трябваше да се свие. Това явно не беше нещо, което искаха да чуят демонстрантите в Никозия. Те изглежда мислят, че все пак биха запазили своите работни места, банкови заеми и добрия си живот, ако не беше арогантното и склонно да прекалява правителство в Берлин, настояващо за политика на безмилостни икономии.

Но германската идея, че в европейския валутен съюз не могат да бъдат “поддържани” данъчни оазиси, изпраща сигнали за тревога и извън Кипър. Жан Аселборн, външният министър на Люксембург, където банковият сектор предлага ниски данъци на своите клиенти много преди създаването на еврото, открито се обяви срещу германския “диктат”.

“Много ми е трудно да преглътна думите “бизнес модел”. Германия няма правото да определя бизнес модела на други страни в ЕС. Не трябва да попадаме в ситуация, при която страните са потискани под прикритието на финансови формалности”, каза той.

Берлин не смята, че доводите на Германия са погрешни. Съществува дълбоко морално убеждение, основано на мнението, че вземането на заеми е лоша идея. На немски думата за дълг - “schuld” - е същата като думата за вина.

Същото чувство за морал засилва решимостта на Берлин все повече да включва частните кредитори, а и данъкоплатците, в спасителните планове в еврозоната, за да избегне опасността от морален риск.

В случая с Кипър това беше подсилено от довода на Международния валутен фонд, че правителството никога няма да може да обслужи дълга по цялостно спасяване на стойност 17 милиарда евро. МВФ, подкрепян от Берлин, определи таван от 10 милиарда евро на това, което може да бъде “поддържано”, така че 7 милиарда евро трябваше да дойдат от частните инвеститори.

Следователно протестиращите трябваше да вземат на прицел както Меркел, така и управляващия директор на МВФ Кристин Лагард.

Докато обаче демонстрантите продължават да демонизират канцлерката и нейните колеги, в Берлин има все по-силно усещане, че Германия ще бъде обвинявана от партньорите й каквото и да направи, както бяха САЩ през Студената война.

“Американците бяха господстващият стабилизатор във външната политика, затова винаги отнасяха вината. Това ...

Свързани новини: