Полша се готви да влезе в еврозоната - каква прекрасна идея!

Съдейки за събитията от вашингтонската си камбанария, мисля, че поляците са изумителни хора.Те, видите ли, получават кредити заради това, че са част от “новата Европа”, а консерваторите заедно с републиканците ги хвалят, тъй като поляците са за свободния пазар, приемайки консенсуса, който цари във Вашингтон.

Както отбеляза миналата година при полската си обиколка Мит Ромни (републиканският кандидат за президент на САЩ на изборите миналата година, изгубил в надпреварата с Барак Обама - бел. ред.), който е твърде полезен в качеството си на източник на нефилтрирана дясна пропаганда, Полша има балансирани дългове и кредити, запазва ниски данъци, благоразумно харчи парите на армията си, допринася за развитието на бизнеса, а освен това поощрява самодостаточността на гражданите си.

По същество, както отбелязват десните, Полша е това, което е била Америка, докато на власт не дойде “отвратителният” Обама.

А сега се оказва, че списъкът на Ромни, в който се изброяват достойнствата и добродетелите на поляците, почти напълно не съответства на действителността. От американска гледна точка Полша е политически паноптикум, наклонил се наляво заради високите данъци, огромните разходи за социални нужди и силната държавна намеса.

Днес всички американски политици, които предлагаха държавните разходи на САЩ да станат като полските (а това би наложило парите за отбрана да бъдат съкратени с над 50 %, да се утроят разходите за социални нужди и съществено да се вдигнат данъците на богатите), веднага щяха да станат за посмешище без значение на коя сцена се изявяват, а дори и да ги пратят незабавно в психиатрията.

И така, макар десноцентристите да не спират да хвалят Полша, нейната икономическа политика като цяло и реакцията й при избухването на световната финансова криза по-специално са класически пример на кейнсианството и левия курс. Наред с това, за да премине на “твърди пари” и да се опита да направи вътрешна девалвация чрез забавяне на растежа на заплатите, Полша позволи на валутата си - злотата - сериозно да се обезцени спрямо евро.

В резултат на това вносът поскъпна, което пък даде допълнителен тласък на местните производители. Като позволи на валутата си да поевтинее, Полша водеше отстъпчива данъчно-бюджетна политика. По време на кризата бюджетният дефицит на Полша остана на много високо равнище - в диапазона от 5-6% от брутния вътрешен продукт.

Поляците постъпиха по този начин, защото съвсем разумно пресметнаха, че страната има редица напълно очевидни инфраструктурни потребности, а периодът на ниски (лихвени - бел. ред.) ставки и спад на глобалното търсене (а също и на временно понижение на цените на суровините) изцяло е подходящ за удовлетворяването им.

Доказателството за ефективността на тази политика е фактът, че Полша преживя вихъра на кризата по-добре от която и да е друга европейска страна. Тя нито веднъж не изпадна в рецесия и до неотдавна се развиваше с такива темпове, които бяха съвсем малко под равнището от докризисните дни.

Така поляците се оказаха в завидно положение: и врабчето задържаха в ръката си, и жеравът в небето уловиха. Полша получи всички рекламни предимства от водената агресивно-спестовна политика на затягане на коланите (за нея пишат положително големите икономически вестници и списания, които чете финансовият елит), и в същото време тя не изпадна в осакатяващата икономически дисфункция и не пострада от масова безработица, макар че на практика именно до такива последици води подобна политика.

Макар Полша често да е сочена като пример за “отговорно съставяне на бюджета”, в действителност поляците вървят по пътя на Кейнс (английския ...

Свързани новини: