Росен Димитров, изпълнителен директор на СОМАТ: Трябва ни министър на целия транспорт, не само на железниците

- Господин Димитров, получавахте ли помощ като бранш от транспортното министерство през последните 4 години?

- Мога без преувеличение да кажа, че Ивайло Московски беше министър на железницата, а не министър на транспорта. Както и при него, така и при предшественика му Цветков не сме видели добро, а смятам и че сега няма да видим. Четох изявления на новия министър, че и той ставал и лягал с жп транспорта. Да, разбирам, че там има много проблеми, но ние искаме истински министър на транспорта. Кризата не е отминала и няма да отмине скоро. Търговски обороти няма. Товарният транспорт е едно огледало на икономиката. Ние като автомобилни превозвачи сме един барометър на случващото се – както в местната, така и в международната икономика. В тази връзка сме изключително много засегнати от кризата. Германия например дава индикации, че излиза от нея, но вижте какво се случва в Гърция, Италия, Испания, Португалия. Дори и във Франция положението се влошава. Ние като бранш не можем да постигнем тези обороти, които са ни необходими, за да оцелеем.

- Какво може да направи държавата в краткосрочен план?

- В краткосрочен план има няколко мерки, които биха могли да се направят. Това сме го предлагали неведнъж и то не само като СОМАТ, ами и като бранш. Първо – ние сме единствените в целия транспортен отрасъл, които не получават обратно акцизите от изнесеното гориво. Какво означава това – всеки един автомобил има в резервоарите си 1200 литра гориво. Съгласно регламентите на ЕС, автомобил, заредил повече от 200 литра в трета страна, влизайки в ЕС, му се налагат съответните акцизи и мита за внос от трети страни. Същото е валидно и за износа. Тоест ти като заредиш в София 1200 литра и излизаш в трета страна – например Сърбия, Турция, Македония, реално наличността в резервоарите, с което излизаш – на това количество акцизът трябва да ти се връща обратно. 1200 литра си заредил в София – до Калотина при един среден разход 30 на сто си изхарчил 15 литра. Тоест за най-малко1100 литра трябва да ти върнат акциза. И кораби, и самолети и влакове ползват безакцизно гориво, само автомобилния бранш го плаща. Реално тази мярка може да бъде въведена веднага. Досега разбира се аргументите на финансовите министри бяха – ние нямаме бюджет за това. Окей, обаче ние оставаме с впечатление, че това се прави умишлено срещу нас, защото при нас всички превозвачи са частни.
Другата мярка, която бихме предложили вече е въведена в Германия – в Северен Рейн и Вестфалия – именно като мярка за излизане от кризата и за подпомагане на бранша. Там на всички превозвачи от тази област се възстановяват платените пътни такси и винетки. Реално това като стана, превозвачите увеличиха оборотите си и тези пари така или иначе се върнаха в бюджета под формата на данъци.

- А в дългосрочен план какво може да се направи?

- Ами в момента заради кризата в Западна Европа ние вече се пренасочваме към нови пазари – най-вече на изток поради по-ниските разходи. Преди 2007 г. в Западна Европа се изискваха разрешителни за всяка страна. Сега в ЕС може да пътуваме само с лиценз. Но цените на горивата правят голяма част от превозите в общността нерентабилни. Обаче остават държави извън ЕС, които са интересни за нашия бизнес – и тези държави се броят на пръсти. И с тия държави министерството трябва да проведе съвместни срещи и комисии, за да се договорят по-добри условия за българските превозвачи. Кои са тия държави – Турция, Русия, Узбекистан, Казахстан, Грузия и Азърбайджан. Ние не искаме да се отделя кой знае колко вниманието на министъра от жп проблемите. Но тука става дума за 10-12 срещи, които могат да решат проблемите на един огромен бранш. А ние наистина сме огромен – оборотите ни са съизмерими с тези на туризма например. Само СОМАТ за една година имаме 310 милиона лева оборот. А това е само една компания. Тука говорим за бизнес за милиарди, на който може да му се помогне с малко заинтересованост.

- В предварителния ни разговор говорихме за тунела под Босфора. Очаквате ли той заради него превозите да нарастнат още?

- Разбира се. Точно това показва, къде има още място за развитие. И именно за това са нужни такива двустранни срещи на ниво министерства. Такава среща с турската страна имаше миналата седмица, но за съжаление без никакъв успех. Защото туците както винаги са изхождали от позиция на силата. Ако се наложат ограничения на турските превозвачи такива, каквито се налагат на българските превозвачи, то тогава бихме говорили за равни условия и конкуренция. Но в момента се чува гласът единствено на турските представители. Знаете ли, че е постъпило искане от тях в нашето министерство на транспорта на СЕМ-разрешителните, с които извършваме превозите, да има печат от всяка граница вътре в ЕС. При положение, че тези граници реално паднаха и няма съответните митнически служби? По подобен начин има и други подробни изисквания, които са в наш ущърб, но в интерес на техните превозвачи.

- Защо никой не защитава вашите интереси в този диалог между двете страни?

- Ами знаете, че в продължение на няколко правителства ДПС бе политическа сила с влияние. И колкото и да декларират независимост, винаги тези правителства са защитавали не българската, а турската позиция. Има един случай, който никога няма да го забравя. Имаме комисия с турската страна и ние от бранша искаме да направим среща и да стиковаме нашата позиция и сме се събрали пред кабинета на тогавашния министър Николай Василев и какво се случва – оттам излиза турския посланик, който е бил на среща по същите въпроси и му е провел инструктаж. За каква защита на интересите говорим?

- А дали в момента България е в позиция да предоговаря съществуващите условия? Имаме ли „позиция на силата” и ние?

- Разбира се, че може – целият транзит на Турция преминава през България. В случая ние наистина сме по-силната страна. Това е истината. Ние спокойно можем да поставим своите условия. Друг е въпросът, че досега винаги автомобилният транспорт бе използван като разменна монета. Турция направи отстъпка еди къде си, ние им направим отстъпка в автомобилния транспорт. Защо – защото почти всички така наречени турски олигарси притежават собствени транспортни фирми. И когато стане проблем с някакви достъпи до някакви пазари, те са много задружни и активират всичките си лобита. Докато при нас е системата „ставам и си лягам с БДЖ”. Ние нямаме никаква подкрепа от държавата.

- А вие успяхте ли да се срещнете с новия министър?

- Ами ние не успяваме да се срещнем с него, защото в момента са го „нападнали” жепейци. И той затова става и се събужда с мисълта за БДЖ. Дано някоя сутрин да стане и да като се събуди да се сети и за автомобилния транспорт.

- Споменахте, че освен автомобилен транспорт, СОМАТ има и кораби. Мислили ли сте да развиете и железопътен транспорт?

- Ние имаме едн опит да развием и железопътния транспорт, като създадохме едно комбинирано предприятие. Още през 1992 г. – Булкон, ние бяхме основатели – СОМАТ, държавната „Деспред”, АЕБТРИ, и няколко чужди дружества. Идеята беше ясна тогава да се създаде комбиниран ро-ла превез. По различни причини това предприятие така и не можа да заработи. Просто инвестициите в специални вагони и специални трасета се оказаха нерентабилни.
Ние имаме и още един печален опит с БДЖ. Като сериозен превозвач ние имахме, а и сега имаме голям договор с „Мерцедес” за превоз на части от Германия до фабриките им в Турция, където се сглобяват готови автомобили. Говорим за товари от порядъка на 12 до 14 хиляди камиона годишно. И ние предложихме да се направи влак, на който да се товарят наши ремаркета, които да се товарят на този влак и да се превозват до гара Халкари, близо до Истанбул. Като за този влак нямаше да има никакъв проблем, бяхме проверили всичко. А ние от Халкари трябваше да поемем тези ремаркета от Халкари с наши влекачи на наша фирма в Турция и да си ги доставяме до фабриката на „Мерцедес”. Чиста схема, елементарно да се направи. И след нашето запитване БДЖ ни викнаха на среща след година и девет месеца. Година и девет месеца мислиха каква оферта да ни направят.

- Кога става това?

- Преди две години. Ама то клиентът вече го няма. Тоест клиентът го има, ама ние вече направихме тези превози – само че возим ремаркетата до Триест, оттам ги товарим на кораби до пристанище Тикирдаки. Оттам си ги взимаме с наши влекачи и ги караме до Истанбул. Същата схема, но с кораби, а не с БДЖ.

- Ами вече има и частни жп превозвачи – заедно сте в един клъстер?

- Вярно е, но засега не сме водили такива разговори. С госпожа Киркова от БЖК се разбрахме другата седмица да се видим и да разговаряме как може да си бъдем полезни. Ние сме открити за комбинирани превози, защото те представляват сериозен интерес, както за нас, така и за железопътните превозвачи. Но искаме насреща да имаме сериозен партньор, а не незаинтересовани чиновници, които приготвят една оферта за година и девет месеца.

Прочети цялата новина

Свързани новини: