Между 200 и 300 души посягат на живота си месечно, за четвърт от тях краят е фатален

Броят на самоубийствата през миналата година бележи спад спрямо 2011 и 2010 г., но все още няма данни за първите месеци на тази година, за да се каже дали има тенденция за увеличаването им или общественият интерес към темата е изострен. Въпреки, че в годините на криза се отчита завишаване в броя на самоубийствата, у нас държавата отдавна неглижира проблема и не финансира мерки за превенция. Трябваше да се стигне до серията показни самозапалвания през февруари и март, съвпаднали с уличните протести и засиленото медийно внимание към темата, за да бъдат оповестени някакви спешни действия. Специалисти коментират, че самозапалването е протестен акт и рядко се използва от психичноболни. 2982 опита, от които 763 с летален изход през 2012 година Според прясно обобщената статистика на Националния център по обществено здраве и анализи, през миналата година са направени 2982 опита за самоубийство, като 763 от тях са завършили със смърт. За сравнение, през 2011 година опитите са били 3153, от които 796 са били с фатален край. През 2012 г. са направени повече опити спрямо 2010 г., когато те са били 2799, но през миналата година със смърт за завършили по-малко случаи, докато през 2010 година 783 човека успяват да сложат край на живота си. През последните години у нас се наблюдава сравнително устойчива тенденция за месечния брой на опитите за самоубийство, сочат данните на центъра, който събира и обобщава информация от здравните инспекции в цялата страна. Средно на месец се извършват между 200-300 опита за самоубийство, а със смърт завършват около шейсетина. “Нямаме данни, които да са обработени към момента, за да кажем, че има тенденция за повишаване на броя на самоубийствата от началото на тази година. Твърде вероятно е темата да се преекспонира“, коментира пред Mediapool д-р Захари Зарков, който е главен експерт в сектор “Психично здраве” в центъра. Той съобщи, че средната възраст на хората, посегнали на живота си през миналата година, при мъжете е 47 години, а при жените – 37. По думите му като цяло през последните години се наблюдава едно “подмладяване“ при хората, които посягат на живота си. За сравнение, през 2004 година средната възраст при мъжете е била 52 години, а при жените – 54 години. Статистиката на центъра сочи, че като цяло жените по-често посягат на живота си от мъжете. Има и изразена тенденция, че към самоубийство прибягват повече хората от градовете, отколкото тези в селата. В последно време повече опити се правят през лятото Противно на мнението, че повече самоубийства стават през зимата, когато е студено и мрачно, данните от последните години сочат, че няма ярко изразена сезонност и дори повече опити се правят през летните месеци – май, юни, юли и август – между 280 и 320 опита месечно, докато в зимните месеци те са по 220-230. България попада в страните със средно ниво на самоубийствата в ЕС - между 10 и 20 на 100 000 души население. В ЕС подобни показатели имат Чехия, Дания, Норвегия, Швеция Румъния. С най-високо ниво на самоубийствата са Литва и Унгария, а с най-ниско – Италия, Гърция и Малта. В основата обикновено стои психично разтройство Зарков посочва, че при 90 до 95 процента от хората, извършили опит за самоубийство, е налице психично разстройство. Няма данни обаче каква част от тези хора са диагностицирани и каква не. Знае се, че опити за самоубийство правят около 15% от пациентите с депресия, между 10 и 15% от пациенти с биполярно афективно разстройство, 10% от пациентите с шизофрения и 15% от пациенти със зависимост. При 40 до 70 но сто от хората, към момента на опита са налице признаци на клинично изразена депресия. Кризата влияе, но е само един от факторите “Икономическата криза е само един от факторите. Тъй като тя е видима, в повечето случаи се прави пряка връзка с влиянието й върху промяната на броя на самоубийствата“, казва Зарков. Сред водещите причини се подреждат още личното нещастие и социална неудовлетвореност, както и наличие на психично разстройство от тревожно-депресивния спектър. Пример за влиянието на кризата върху нивото на самоубийствата е Гърция, при която те нараснаха двукратно през последните години. У нас също се забелязва известно увеличение в годините на кризата и при 2712 опита през 2009 година, през 2010 година те са вече 2799, а през 2011 – 3 153 и през 2012 г. – 2982. Самозапалването е протестен акт на психично здрави хора По повод вълната от самозапалвания през последните седмици Зарков коментира, че самоубийството чрез поливане със запалителна течност и запалване не е характерно за България. “Това е ненадежден и изключително болезнен начин за самоубийство. За страха от изгаряне говори и факта, че при пожар във високи сгради, хората предпочитат да скочат и да загинат падайки на земята, а не в пламъци. Дори в нашата бланка за регистрация на суицидните опити няма такава позиция за отчитането на метода“, обяснява той. “Този начин за самоубийство се използва преди всичко като форма на протест и рядко от хора с психични заболявания. Тъй като огънят се явява символ, а с мъките на човека при изгарянето се илюстрират мъките, които той е понасял през живота си“, допълва Зарков. Като начин на протест в бившия социалистически блок чрез самозапалване първи загива полякът Ришард Сивиец. Той не става известен колкото чеха Ян Палах, загинал една година по-късно в Чехословакия. При протестите срещу войната във Виетнам за периода 1963-1971 в САЩ от самозапалване загиват повече от 100 души. У нас най-често хората прибягват до самоубийство чрез самоотравяне със свръхдоза медикаменти. Отразяване на самоубийствата без воайорство Зарков коментира, че в процеса на отразяване на самоубийствата медиите имат двупосочна роля – от една страна това е “ефектът на Вертер“ с повишаване на броя на самоубийствата и повтаряне на използваните методи от други хора в подобна ситуация. От друга страна при посочване на изход от определени ситуации се наблюдава и позитивен ефект от медийното отразяване - “ефект на Папагено“. Експертът смята, че при подходящо поднасяне на информацията се намалява импулсивността на човека, изпаднал в безизходица, да търси решение чрез собствената си смърт вместо други рационални изходи за себе си и семейството си. “Ако не се ангажират близките, не се показват способите, а се съобщава бледо за ситуацията, без информацията да е наситена с воайорство, е по-добре“, коментира Зарков. Държавата неглижира превенцията от години В разгара на епидемията от самозапалвания Министерството на здравеопазването разпореди на регионалните здравни инспекции да изготвят спешни мерки за превенция на самоубийствата. От години обаче държавата неглижира превенцията на самоубийствата и работата с уязвимите групи. Екип на центъра е разработил национална програма “Суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България 2011 – 2016 г.” още през 2010 година, а през април 2011 година тя е била внесена в Министерството на здравеопазването. По тава време министър бе Стефан Константинов. До момента обаче такава програма не е разглеждана в министерството и не е определяно финансиране по нея. Програмата включва първична, вторична и третична профилактика на самоубийствата. Първичната профилактика обхваща всички дейности по недопускането на опити за самоубийство. В това число влизат здравно обучение на целеви групи, улесняване на достъпа до здравните и социални служби за оказване на адекватна помощ на хора, изпаднали в кризисна ситуация, разкриване и поддържане на служби за кризисни интервенции, разкриване на специализирани телефонни линии, сайтове, форуми за професионална помощ и др. Вторичната профилактика е насочена към преодоляване на леталния изход при опитите за самоубийство. Тук влизат обучението на здравни специалисти и внедряването на програми за бърза и неотложна помощ на човек, направил опит да се самоубие. Третичната профилактика е насочена към предотвратяване на нов опит за самоубийство. Сега експертите от центъра са подготвили актуализиран вариант на програмата за периода 2013-2018 г. Годишната издръжка на всички мерки би струвала едва около 109 000 лева.

Прочети цялата новина

Свързани новини: