САЩ между Сирия и иранската ядрена програма

Асошиейтед прес

Нежеланието на президента Барак Обама да предостави военна помощ на сирийските бунтовници може отчасти да се обясни просто с три думи: ирански ядрени оръжия.

За първи път от години САЩ съзряха искрица надежда да убедят Иран да обуздае програмата си за обогатяване на уран така, че да не може бързо и лесно да направи атомна бомба. Преговорите се подновяват тази седмица в Алмати, Казахстан, където окуражителните разговори през февруари между шестте световни сили и Ислямската република бяха определени от иранския дипломат Саид Джалили като “повратен момент” след многобройните провалени стъпки за постигане на пробив.

Но Техеран е малко вероятно да се подчини на волята на Вашингтон по отношение на ядрената си програма, ако в същото време се бие срещу снабдявани от американците бунтовници в Сирия. Ислямската република е основният поддръжник на сирийския президент Башар ал Асад в продължаващата вече две години гражданска война, която по оценки на ООН е отнела живота на поне 70 000 души. Смята се, че ирански сили се сражават на страната на армията на режима в Сирия, а високопоставен командир от елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция бе убит недалеч от Дамаск през февруари.

Русия също снабдява силите на Асад с оръжие. А САЩ не искат да рискуват да отчуждят Москва - която е единият от шестте преговарящи страни, също искащи ограничаване на иранската ядрена програма - влизайки в една опосредствена война (proxy war)* в Сирия.

Белият дом поне засега поставя ядрените преговори преди намесата в Сирия като приоритет, казват дипломати, бивши служители от администрацията на Обама и експерти. Сред опозиционните сили в Сирия цари хаос, а в някои райони те са командвани от джихадистки групировки, свързани с Ал Каида. Недопускането на Иран да направи атомна бомба си остава водещ приоритет за администрацията на Обама, която е склонна да слага край на войни - не да отваря нови военни фронтове.

“Мисля, че САЩ не възприеха по-действена роля в Сирия още в началото, защото не искаха да загубят възможността да си осигурят пространство за преговори с Иран”, каза завчера бившият върховен представител на ЕС за общата политика във външните отношения и сигурността Хавиер Солана по време на обсъждане в Института “Брукингс”, посветено на тазседмичните преговори. Солана, който до 2009 г. беше топ преговарящ с Техеран по ядрената програма, допълни: “Те вероятно са знаели, че ако се ангажират прекалено много срещу Асад, дори във военно отношение, може да способстват за провал на потенциални преговори с Техеран”.

Солана предупреди и за по-хладните отношения между Москва и Вашингтон, които могат да попречат на успеха и на двата фронта. “Трябва да работим много повече с Русия, за да решим сирийския проблем и в крайна сметка - въпроса с ядрената програма на Техеран”, каза той.

Към тази плетеница се прибавят и непредсказуемите отношения между САЩ и Китай, който се отнесе с подозрение към суровите западни санкции срещу Иран и се очаква да следва руската линия в преговорите по ядрената програма. Без подкрепата на Русия и Китай, казват експерти, Западът няма да има особен успех в постигането на компромис с Ислямската република.

“Излизането от ядрената безизходица с Иран е най-голямото предизвикателство в Близкия изток тази година, а това изисква внимателни действия не само спрямо Иран, но и спрямо Русия и Китай”, каза оттеглилият се посланик Джеймс Ф. Джефри, който следеше преговорите отблизо като най-високопоставения американски пратеник в Багдад ...

Свързани новини: