Диктаторите подават оставки, но Борисов не знае (и) това

В „неговата” си спортна зала „Арена Армеец”, пред неговата си организирана публика - не като онази, протестиращата през февруари по улиците на България, пред която не посмя да се изправи, Бойко Борисов се завърна в българската публичност в любимата си роля на „народен любимец”.

В кондиция на шоузвезда, без високо кръвно, но с все така високо самочувствие на мислител от световна величина, Борисов се опита да разсее неприятното впечатление от бягството си на 20-ти февруари, изостави държавата на самотек. За целта той повтори оправданието, че нямало диктатор, който да си подава оставката.

По този начин Борисов легитимира демократичността на бившите комунисти (които само той можел да спре с партията си, по собствените му думи днес). Защото и Андрей Луканов, и Петър Младенов и Жан Виденов подадоха оставка след стачки и улични протести, а на охраняемия от Борисов диктатор Тодор Живков пък бившите комунисти му я подадоха, за да избегнат стачките и уличните протести.

Но невежеството на нашия (не)диктатор не свършва с тази аналогия.

Щом ще се поставя в контекста на историята и света, трябва да го светна, че доста диктатори са били принуждавани да подадат оставка. Но разликата между тях и Борисов е в това, че те наистина са били заплашени от вълната на народния гняв, докато Борисов далеч не бе притиснат от „многомилионни” протести - той просто използва ситуацията за егоистичните цели на съхраняването си като избираем продукт на популизма.

Едва след спадането на напрежението в България близки до Борисов говорители признаха, че всъщност положението не е било толкова „страшно”, като се знае колко голямо е „мълчаливото мнозинство” спрямо кресливите демонстранти. Не е случайно, че и най-приближените съратници на Борисов бяха като ударени с мокър парцал от оставката му , която изобщо не изглеждаше неизбежна.

Да, диктатори са подавали оставка при РЕАЛНА опасност за тях - нищо, че Борисов не знае това. Такъв беше случаят с иранския шах Реза Пахлави през февруари 1979 г. и с филипинския Фердинанд Маркос през 1986 г. А наскоро египетският Хосни Мубарак бе принуден от народа си да подаде оставка на 11 февруари 2011 г. - пет дни, след като големият приятел на Бойко Борисов, италианският премиер Силвио Берлускони беше заявил, че Мубарак „е мъдър човек, който трябва да остане на власт”.

За неук популист обаче, който не знае дори, че СССР е обявил война на България, а не обратното, не е чудно, че Борисов продължава да прави хората на толкова прости, колкото му се иска да са по неговата прословута „кърджалийска” формула: „Вие сте прости и аз съм прост, значи ще се разберем”. Така беше снизходил той да каже на протестиращи работници в Кърджали, за да им се хареса.

Ако се вярва на социологическите прогнози, явно пак идват кърджалийски времена…

Никой не се съмнява, че прости хора в България има достатъчно за една парламентарна победа. Номерът е да ги обединиш и да ги накараш да гласуват за лидера, който не е толкова прост, че да се откаже от бонуса „простотия”.

Този номер Борисов го умее, спор няма! И нищо чудно (с всички условности при сравнението) отново да бъде припознат за българския вариант на никарагуанския диктатор Сомоса, за когото президентът на САЩ Франклин Рузвелт бил казал, че е негодник („кучи син”), но „наш” - по липса на друг, както гордо намекна за своята незаменимост днес самият Борисов.

Фактът, че Борисов се оказва толкова „уникален” в това отношение не би трябвало да е повод за гордост. Само че кой ти помни как се стигна до този резултат? Най-напред от Мадрид беше доведен царският таран да ...

Свързани новини: