Цветанки Ризови - ефектът на говорещите глави

Има един кръг от не повече от 200 души, които говорят на българите всяка вечер и всяка сутрин по телевизиите. Даже по-тесният кръг е от 100-ина души. Това са предимно министри, политици, шефове на държавни институции, няколко анализатори политолози, социолози, журналисти, по някой актьор, режисьор и писател се промъкват от време на време. И основното –  постоянното присъствие на още по-малък кръг водещи.

Тази група от говорещи глави е своебразен елит на нацията. Може дълго да се разсъждава какво е това елит – има ценни, дори безценни личности в обществото, които въобще не се появяват по телевизията (а най-често тя дори не знае за съществуването им).

Но, условно казано, говорещите глави са елитът. Това, че сред тях има нискокачествени хора, означава само, че т. нар. елит е нискокачествен. И дори сбъркан и неадекватен.

Няма друго средство (например вестници, интернет), което да свързва така обществото и нацията, както националните телевизии. Българинът научава „какво става” основно от тях. От екрана му говорят в „ние”- стил – ние, българите, ние, нацията. Правим това, правим онова.

И никога досега не е имало толкова голямо разминаване между този т. нар. елит и обикновените хора. Разминаване, което е основната причина за спонтанно избухналите граждански протести. Сметките за тока са само на повърхността.

Сервилните телевизии запълниха екрана предимно с говорещи глави от управляващите

На първо място Бойко – българският Уго Чавес. Само дето не му дадоха като на покойния Чавес да си води сам седмично предаване. Но като екранно присъствие Бойко със сигурност не му е отстъпвал, дори го е надминавал. На второ място след него от екрана се изреждаха министрите, политици от ГЕРБ, разни назначени от тях шефове и кметове. Те заемаха над половината от екранното присъствие сутрин и вечер в коментарни предавания, новини.

Но останалите говорещи глави не бяха някакъв контрапункт или алтернатива, а само придатък - обслужващи политолози и социолози, журналисти, които много говорят, но рядко казват истината. И то дозирано, витиевато. И над всички тях се извисява тясната група от цветанки ризови – водещи, които никога не притискат с нужните въпроси управляващите. А по правило се заяждат, прекъсват, атакуват малцината, попаднали в студио, които се опитват да кажат нещо за грешките на властта.

И се получи следното – 3 години и половина на зрителя му обясняват, че България е отличник, че сме втори след Германия, цари пълна финансова стабилност, ЕС ни дава за пример и ни залива с пари, всичко е под контрол, ако има нещо да не е наред – Тройната коалиция е виновна, главното е постигнато – магистрали, метро, спортни зали (по-точно една – „Арена Армеец”), детски градини и пречиствателни станции.

Обясниха на зрителя, че цената на газа е намалена в безкомпромисни преговори с Русия – веднаж 5%, после още 15%, абе няколко пъти. А зрителят вижда, че сметката му за парно е по-голяма. Парите не му стигат за нищо.

Обясниха му, че цената на тока се покачва, защото има едни злодеи (пуснати от Тройната коалиция), които строят слънчеви и вятърни централи. Бойко лично посочи тези фотоволтаици и прочие като главното зло на българина и обясни колко непосилно се бори с него.

Говорещата глава Дянков няколко пъти облъчи от екрана народа с прозрението, че кризата свърши – през април и май 2010 г. Нямаше кой да го оспори. Водещите не поканиха икономисти и финансисти, които да казват, че нито кризата е свършила, нито става по-добре. Вместо това неотдавна Дянков обясни на народа пред телевизора, че сега той живее по-добре, но не разбира.

Банки, ЕРП-та, мобилни оператори душат потребителя, говорещите глави не забелязват. И дори не споменават името на някой монополист, ...

Свързани новини: