Октомври 1968 г. шестнадесетгодишната Калина и майка й напускат за пръв път България. Крайната цел на пътуването им е Куба. Престояват 24 часа в Прага. Миговете, прекарани в сърцето на обсадения град, ще разтърсят из основи душата на младото момиче. Вече нищо няма да е както преди. Три години по-късно, въоръжена с цялата си смелост, решителност и находчивост Калина ще поеме пътя на изгнанието, сама,  само с пет долара в джоба и носеща със себе си няколко поеми на Гарсия Лорка. Тя напълно съзнава, че няма път назад. Знае, че няма да види отново нито родината си, нито родния си град, нито близките си. От Източна Европа към Северна Америка, от комунизма към капитализма, от юношеството към майчинството – това е разказ за едно изключително пътешевствие, пропито от стремежа към свобо...