Британската икономика остава белязана от тачъризма

Франс прес

Починалата вчера Маргарет Тачър остави неизличим отпечатък върху британската икономика, а стратегията на всичките й приемници в продължение на 20 години, били те лейбъристи или консерватори, се измерва с аршина на смазващото й наследство.

Сегашният премиер, консерваторът Дейвид Камерън не е изключение от това правило. Икономическата му политика, белязана от драстични бюджетни съкращения, редовно поражда в медиите въпроса дали последствията й за страната ще са толкова радикални, колкото на политиката на Маргарет Тачър?

Лейбъристкият му предшественик Тони Блеър, който бе на власт от 1997 до 2007 г., също бе причислен към приемниците на Желязната лейди, понеже прие основните насоки на “консервативната революция” като дерегулацията на финансовите услуги или приватизацията на държавния сектор.

Като поборник на “новия лейбъризъм” Тони Блеър придвижи партията си към център-дясното и я приближи към идеологията на торитата на Тачър. Той впрочем си спечели прозвището “Тори Блеър”, макар че също така се беше разграничил от Тачър чрез отпускане на повече средства за здравеопазването и образованието.

“Независимо дали човек обича г-жа Тачър или не, тя промени британската икономика завинаги. Тя също така промени начина, по който британците мислят за парите, капитализма и предприемчивостта. Както Камерън, така и Блеър наследиха това”, обяснява Тони Травърс, преподавател в Лондонското училище по икономика (London School of Economics).

При настъпването на смъртта на Желязната лейди британското общество изглежда дори по-тачъристко, отколкото когато тя беше на власт, и понастоящем високотиражните вестници са пълни с критики към щедрите социални помощи.

“Вече всички сме деца на Тачър”, заключава близкият до консерваторите вестник “Дейли телеграф”. Това мнение се споделя от левоцентристкия “Гардиън”, според който “Великобритания е по-тачъристка, отколкото през 80-те години”.

Това вероятно обяснява защо бюджетните съкращения на управляващата коалиция, които са по-драстични от тези през годините на Тачър, не са предизвикали, поне засега, общонационална съпротива, до която вероятно щяха да са довели в друга европейска страна.

Камерън изказва възхищение към бившата Желязна лейди, която посрещна на Даунинг стрийт малко след избирането си през май 2010 г., но същевременно твърди, че олицетворява “загрижен консерватизъм”. Това е начин той да се разграничи от по-спорните аспекти на тачъризма като водач на коалиция с центристите от либералдемократическата партия.

По същество казва, че и той иска да преобрази радикално страната с концепцията си за “Голямо общество”, чиято цел е да прехвърли максимум компетенции от държавата към гражданското общество, което е призовано пряко да поеме съдбата си в свои ръце благодарение на армия от доброволци.

Камерън също е обещал да възобнови приватизациите и да преразгледа системата за финансиране на университетите. В социалната област правителството му прилага реформи, които засягат Кодекса на труда - нещо невиждано от ерата “Тачър” насам.

Бившият консервативен министър Майкъл Портило, който бе сред водещите фигури през 80-те и 90-те години, приветства “спиращата дъха” воля за реформи и икономическата програма, която е “поне толкова амбициозна”, колкото тази на Маргарет Тачър.

Университетският преподавател Тони Травърс смекчава това изявление. “На поддръжниците на Камерън им се иска да мислят, че той действа като г-жа Тачър. Но той в действителност е по-млад и модерен човек, който живее в друго време”, казва той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: