От Рамбуйе до Брюксел все по-лоши предложения за Сърбия

Всички решения за Косово от бомбардировките през 1999 г. водеха винаги и само към независимост на Косово. Политиците в Сърбия на няколко пъти се опитаха да наложат темата за подялба на Косово, но тя никога не е била сериозно на масата на преговорите, така че не може със сигурност да се твърди, че тази опция е била някога наистина възможна, дори когато неофициално през 2007 г., в северна Косовска Митровица я изрече един от международните посредници, германецът Волфганг Ишингер.

“От началото е планирано независимо Косово. Демократическата партия може би имаше възможност да иска подялба на Косово, но не вярвам, че това е било вероятно. Следващото предложение би могло да бъде по-лошо, ако поискат веднага да признаем косовската независимост”, казва за “Блиц” професор Предраг Симич.

След последния, осми кръг на преговорите с Прищина премиерът Ивица Дачич предупреди, че отказът не носи нищо, тъй като следващото предложение няма да бъде по-добро.

През 1999 г. се състоя конференция за Косово във френския замък Рамбуйе край Париж, където бе предложено връщане на автономията на Косово, разоръжаване на Армията за освобождение на Косово АОК и разполагане на военни сили на НАТО. Преговорите претърпяха неуспех и на 24 март последваха бомбардировки, а след това Кумановското споразумение, с което на армията и полицията на Сърбия се нарежда да напуснат Косово.

Решението на администраторите на ООН в Косово и Метохия и пратеника на генералния секретар на ООН, датчанина Ханс Хекеруп да създаде “Конституционна рамка на временното самоуправление за Косово” дойде през 2001 г. С този документ се предвижда създаване на парламент на Косово, президентство, президент и правителство в Прищина. Германският дипомат и нов шеф на временната администрация на ООН Михаел Щайнер въвежда през 2002 г. специфичност и специална администрация за северна Косовска Митровица.

В края на същата година премиерът Зоран Джинджич излиза с предложение за подялба на Косово, което по същество датира още от 2001 г. В предложението се иска областта да бъде поделена на сръбска и албанска части, завръщане на армията на Югославия и министерството на вътрешните работи на Сърбия в Косовска Митровица и още две общини със сръбско мнозинство в северно Косово, поставяне под защита на сръбските сили за сигурност на анклавите, в които живеят сърби.

През 2004 - 2005 г. администраторът на Косово Кай Ейде, норвежки дипломат, прави всеобхватен доклад за положението в Косово, който трябва да послужи за определяне на бъдещия статут на Косово. Започва да се говори за въвеждане на стандарти преди статута, от които накрая остава само статут. След преговорите във Виена през 2006 г. последва планът на Ахтисаари, който Сърбия до днес все отхвърляше, а през 2008 г. бе провъзгласена независимата държава Косово.

През 2011 г. международните сили КейФОР и специалната албанска част РОСУ се опитаха да променят ситуацията на терена и със сила да заемат границата на север - опит, който не успя.

Бързо започват технически преговори за решаване на ежедневните проблеми на терена.

В началото на 2013 г. двамата премиери Ивица Дачич и Хашим Тачи започват политически преговори. На сърбите е предложено по-малко от плана Ахтисаари, т.е от тях се иска да приемат косовската конституция и косовските закони и в северната част, която в Прищина се смята за все още неконтролирана част от държавата Косово.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: