Новият пазител на френския език е (затаете дъх!) британец

Асошиейтед прес

Най-новият официален пазител на френския език проговори: английският, твърди той, прескача барикадите и заплашва езика на Молиер.

Той би трябвало да е наясно с това. Все пак е британец - първият от своята нация, който ще стане един от 40-те уважавани “безсмъртни” на Френската академия - институцията, която бди над френския език от 1635 г. насам.

Лисица в кокошарник ли е той, както би помислил някой, като се има предвид историята на взаимно презрение между Англия и Франция? “Не”, уверява Майкъл Едуардс. “Нито пък съм троянски кон. Нямам желание да мътя водата.”

Но въпреки това той може и да го направи. Едуардс, дипломиран поет от Кеймбридж, писател и преводач, женен за французойка, казва, че макар да е получил френско гражданство преди 10 години, британската му идентичност продължава да бъде “основна”.

“Аз не спирам да бъда британец. Не”, каза той в интервю от кабинета си във величествения Колеж дьо Франс, където оглавява катедрата по английско литературознание. Той се чуди например защо няма френски думи, които да изразяват определени понятия. Човек може да се спусне на френски, “descendre” (на английски “descend”), но не и да се издигне, “ascendre” (на английски “ascend”), както е сторил до своето престижно място Едуардс.

Британският учен, който ще навърши 75 г. този месец, бе избран във Френската академия през февруари от трети опит - кандидатствал е за първи път през 2008 г. За него да се превърне в “безсмъртен”, което изисква създаването на доста лични контакти, е равносилно на това да го приемат в небесното царство на боговете на френската литература.

“Когато бях студент, Френската акдемия беше нещо като недостижим рай, в който живееха хора като Расин, Лафонтен, Волтер, Юго, Клодел и Валери.”

Крайно необичайно е външно лице като Едуардс да бъде прието в елитния френски клуб, макар че се е случвало и преди.

Друг англосаксонец, Джулиън Грийн, роден в Париж в американско семейство и получил образованието си във Франция, е предшественик на Едуардс във Френската академия. Но роденият в околностите на Лондон Едуардс е първият британец с френски като втори език, който става част от елитната общност.

Въпреки това той не е единствения член на Френската академия, който е роден извън Франция. Всъщност един от тях - роденият в Китай Франсоа Чън - е насърчавал Едуардс да се кандидатира. Три опита и усилени преговори за спечелване на някои от членовете на академията на негова страна са били нужни на Едуардс за тазгодишното победно гласуване.

И макар спечелването на признание от френския езиков елит да е било истинска битка за Едуардс, няма признаци, че френският снобизъм по отношение на британския му произход е играл главна роля в процеса.

Едуардс се засмива, когато го питам защо е искал да стане така наречения безсмъртен. “Все едно да питаш някого, защо иска да играе на Световното първенство по футбол.”

Само че противно на спечелването на световната купа, членството във Френската академия е чест, която трае доживот. Безсмъртните се сменят от нови само когато един от 40-те умре. В “посребрялата” институция, където повече от половината й членове са над 75 години и само пет от тях са жени - в момента има четири празни места.

Едуардс ще заеме място номер 31, замествайки писателя Жан Дютур, през ноември. Тогава той ще облече зелен костюм със златна бродерия и ще приеме своя декоративен меч на пищна церемония, където ще произнесе дълга реч, която ще бъде препечатана дума по дума в някои френски вестници.

Но този любител на Шекспир вече има ясна представа за най-големия враг на френския език: английския, превърнал се в световния “lingua franca” (език за общуване между народите, като есперанто - бел.ред).

“Не мисля, ...

Свързани новини: