Готова ли е Русия да продаде Сибир?

сп. Нова Еуропа Всходня

Азиатската част на Русия все по-бързо става “азиатска” и все по-малко “руска”. Във връзка с това контролираната промяна на собствеността на териториите отвъд Урал може да се окаже най-доброто средство за Кремъл да се отърве от проблемите, които Сибир и Далечният изток създават на управляващите.

По време на изнесеното заседание на федералното правителството в Якутск премиерът Дмитрий Медведев подписа нова програма за развитието на района и разпореди да бъдат преразгледани разпоредбите на закона за развитие на Далечния изток и Задбайкалието. Премиерът призова за създаването на “ново качество на живот” в Далечния изток и за “съвременни условия за труд и отдих”.

Покрай другото Медведев поиска към всяка бюджетна рубла, изхарчена за развитието на района, да се добавят пет рубли частни инвестиции. Но тъй като сигурно осъзнаваше, че такива декларации са чиста реторика, той подчерта, че тази задача е “извънредно амбициозна” и че на настоящия етап не е известно откъде да се вземат средствата за нейното финансиране (необходими се 526 милиарда рубли, тоест близо 13 млрд. евро, до 2017 г.).

Проблемът е в това, че въпреки долитащите в продължение на години от Кремъл заклинания, заплахи и призиви, азиатската част на Русия все повече затъва в депресия, а освен това се превръща във все повече потенциална зона за експанзия на други световни сили. Нейната принадлежност към Русия става непотребен баласт, а възможността за промяна на суверена - шанс за обществено и стопанско оттласкване от постсъветското дъно.

Процесът на взаимно раздалечаване на европейската и азиатската част на Русия има както вътрешни , така и външни причини. Една от най-значителните и впоследствие натоварващи стъпки на Путин беше безогледната и последователна централизация на страната и подчиняването на центъра на обществените, стопанските и политическите процеси във федералните региони. Мотивите на Путин и неговия екип изглеждат ясни: подплашени от чеченския сепаратизъм и зараждащите се тенденции за автономия в регионите, те се опасяваха от повторно разпадане на Русия по сценария за ликвидирането на Съветския съюз.

Впрочем трудно е да се отрече, че след два мандата на Борис Елцин, както регионалните елити, така и гражданите на руските губернии във все по-малка степен виждаха смисъл в оставането под правната, икономическата и политическата зависимост от Москва. Опасявайки се от повторение на чеченския сценарий в регионите, Путин енергично се зае с ограничаването на тяхната автономия и със създаването на “вертикала на властта”. В действията си той постигна много успехи, но освен сепаратизма Кремъл “изля от купела и детето” - развитието и шансовете за модернизация.

Специфичното разположение на Далечния изток в политическата система на съвременна Русия се основава на относително слабата зависимост от Москва, неефективното прилагане на идващите от нея укази и на по-голямата податливост на този регион на външни фактори. Руският Далечен изток е една от малкото области в днешния свят, чиито налични природни богатства чакат да бъдат ефективно усвоени. Всъщност той е огромният хладилник на Руската федерация, в който се съхраняват всички продукти, необходими за оцеляването на населението и правилното функциониране на държавата.

Проблемът е в това, че при сегашната политическа система в Русия този регион няма шансове да активира своя потенциал. Поради факта, че губернаторите на далекоизточните субекти на федерацията са в повечето случаи чиновници “парашутисти” от Москва, чиято задача е строго изпълнение на получените заповеди, трудно може да се разчита на появата на нови, енергични лидери, които познават ...

Свързани новини: