Южноафриканците се колебаят: Помагаше ли или пречеше Маргарет Тачър на апартейда?

Асошиейтед прес

Деветнадесет години след края на апартейда южноафриканците все още са страстно разделени в мненията си дали Маргарет Тачър е помагала или е пречела на жестоката система на “бялата власт”.

Разгорещените дискусии, предизвикани от кончината на Тачър, показват до каква степен южноафриканците вярват в силата на нейното влияние върху съдбата на последния бастион на властта на бялото малцинство в Африка.

Бившата британска лидерка подкрепяше правителството на апартейда в най-смъртоносния му период, когато изби много хора в края на 80-те години, прилагайки държавен тероризъм в страната и чужбина, чрез бомбени атентати и трансгранични набези в съседни страни, обвинени, че приютяват партизани, каза Пало Джордан, бивш министър от кабинета и твърд привърженик на управляващия Африкански национален конгрес (АНК).

“Маги Тачър и Великобритания бяха важни фигури. Те защитаваха Южна Африка на апартейда, предотвратяваха международните санкции”, каза Джордан за Асошиейтед прес.

“Животът на много хора беше погубен (в резултат на режима на апартейда). Аз не мисля, че е голяма загуба за света”, каза Джордан за смъртта на Тачър.

“Ако питате мене, добре, че се отървахме”, заяви той по южноафриканска радиостанция.

Тачър наричаше Мандела и неговото движение АНК “терористи”, защото са получавали подкрепа от бившия Съветски съюз през Студената война и заради партизанската им война за демокрация.

Джордан е присъствал на първата среща на Мандела с Тачър след освобождаването му след 27 години в затвора, на “Даунинг стрийт” в Лондон през 1990 г.

“Това, което забавляваше стария (Мандела) повече от всичко, беше че сега тя разговаряше с мъжа, когото смяташе за архи-терорист”.

Според него вроденият чар на Мандела обезоръжил “Желязната лейди” и срещата минала без конфронтация.

Говорител на Тачър заяви през 1987 г., че всеки, който вярва, че АНК, тогава водещото движение против апартейда в Южна Африка, един ден ще управлява страната, “не е с всичкия си”.

Други твърдят обаче, че Тачър е била твърдо против апартейда и расизма, и е повлияла върху бялото правителство да освободи Мандела.

“Тачър направи повече за освобождаването на Нелсън Мандела от който и да било от стотиците комитети против апартейда в Европа”, каза за “Ток радио 702″ в Йохансебург последният външен министър от режима на апартейда Пик Бота.

Фредерик Вилем де Клерк, последният южноафрикански президент от епохата на апартейда, каза, че Тачър, която нарече приятелка, е била “непоклатим критик на апартейда”. По негово мнение тя е схващала сложностите и реалиите в Южна Африка по-добре от много свои съвременници.

“Тя оказа по-голямо влияние върху случващото се в Южна Африка от който и да било друг политически лидер”, каза Де Клерк. Той добави, че Тачър “правилно е вярвала”, че много повече може да се постигне чрез конструктивен диалог с неговото правителство, отколкото чрез международни санкции и изолация на южноафриканското правителство.

Тачър смяташе, че санкциите са неморални, защото ще лишат хиляди чернокожи южноафриканци от работа. Нейната позиция позволи на британски компании да продължат да действат по време на апартейда в Южна Африка, където Обединеното кралство беше най-големият търговски партньор и чуждестранен инвеститор.

Бившият президент на Замбия Кенет Каунда яростно атакува Тачър на конференция на Британската общност през 1986 г., на която тя отказва да се присъедини към шестте страни, сред които Австралия и Канада, които налагат пакет от санкции срещу Южна Африка.

Каунда заяви пред репортери, че Тачър е представлявала “наистина жалка картинка” и я обвини, че “се кланя на златото, платината и всичко останало”, което се предлага за продан от Южна Африка.

Тези думи рязко се различават от забавната му реплика от ...

Свързани новини: