Франция и неприятната прозрачност в политиката

Сега вече знаем: френската държавна министърка за възрастните и зависими хора Мишел Дьолоне е натрупала лично богатство от 5 милиона евро, включително часовници за 10 000 евро, министърът на съживяването на промишлеността Арно Монтбур притежава кресло на дизайнера Чармз Иймз, а министърката на културата и комуникациите Орели Филипети обяви, че има тениска на Дейвид Бекъм. Това са най-видимите примери от голямото “изваждане на светло”, le grand deballage, което се извършва във френската политика.

Политиците във Франция са известни като доста скрита от обществените погледи класа. От второто семейство на Франсоа Митеран до многобройните флиртове на Доминик Строс-Кан, техният личен живот по традиция остава затворена книга. Към финансовото им състояние се подхожда още по-предпазливо. Но нагласите се променят, след като един бивш президент - Жак Ширак - беше признат за виновен в корупция, а друг - Никола Саркози - е обект на разследване.

Вероятно не особено мъдро Франсоа Оланд водеше кампания с обещанието да осигури “образцово” управление. Това обещание беше покана за ровене в личния живот. И съответно разследващият уебсайт “Медиапар” се разрови. Той разкри, че бюджетният министър Жером Каюзак е скътал 500 000 евро в банкова сметка в Швейцария. Той не само беше укривал данъци, а и многократно отричаше това. Миналия месец си призна и подаде оставка.

Оланд, чиято популярност вече е по-ниска дори от тази на неговия предшественик, реагира, като обяви, че министрите му ще оповестят подробности за личното си богатство в началото на тази седмица. Стратегията му е достатъчно ясна: да наложи политическа прозрачност (като изстреля Франция от мястото й някъде около дъното на класацията до челните позиции), да вземе твърди мерки срещу данъчните убежища и да си възвърне обществената подкрепа.

Той не е единственият европейски лидер, който се оказва в неудобно положение. Испанският министър-председател Мариано Рахой е обвиняван в данъчни измами, а нови формации в политиката, които не са свързани с никой от споменатите дотук, като “Движението 5 звезди” на Бепе Грило в Италия печелят значителна популярност, възползвайки се от цинизма на избирателите.

Данъчни нарушения, които в по-добри времена можеха да бъдат подминати, са изтъквани като потвърждение, че всички политици бъркат в кацата с меда. Същото се случва във Великобритания. Вчера “Даунинг стрийт” повтори обещанието на Дейвид Камерън отпреди година да настоява за оповестяване на плащаните от министрите данъци.

Не е сигурно дали мярката на президента Оланд ще постигне целта си. Коментатори от левицата и от десницата критикуват този ход, който според тях е залитане от прозрачност към воайорство. Едно допитване показа, че 70 процента от избирателите не проявяват интерес да разберат какво богатство е натрупала управляващата класа.

Това, което ги вълнува, е корупцията в по-широк смисъл. Нечестният министър не беше най-големият проблем на Оланд. Той всъщност беше най-лесният за уреждане в сравнение с другите проблеми като грижата за икономиката и прокарване на увеличения на данъците.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: