В Западен Белфаст пожелават на Желязната лейди да ръждясва в ада

Франс прес

Графити по стените на Западен Белфаст пожелават на Маргарет Тачър да гори в ада. До такава степен католическите републиканци не простиха на Желязната лейди, че остави да умрат в затвора 10 активисти на ИРА.

Прекосявайки Фолс роуд, наситената с най-много символика улица в битката на северноирландските католически републиканци, борещи се за присъединяването на тази британска територия към Ирландия, човек може да прочете на друга фасада вариант на гореспоменатото пожелание - “Желязната лейди да ръждяса в ада”.

В понеделник вечерта на 8 април няколко часа след кончината на бившия британски премиер няколко пъба по протежението на улицата намалиха цените, за да отпразнуват събитието.

“Ще си спомням винаги, че през този специален период годините на власт на Тачър от 1979 г. до 1990 г. ние имахме плакат с лика й на прозореца на къщата ни, на който пишеше: “Издирва се за военни престъпления”, разказва Джим Маквей, бивш член на ИРА, осъждан два пъти за атентати.

“Що се касае до мен, аз съм преживял тези мрачни дни, в които 10 млади мъже умряха след гладна стачка, така че за мен Маргарет Тачър е истински военнопрестъпник”, казва Маквей, който е прекарал 16 години в затвора.

“Тачър беше начело на една от най-бруталните затворнически системи в Европа, отговорна за мъченията на стотици млади мъже и жени през този период”, допълва той.

“Тачър е пряко отговорна за смъртта на десетте стачници”, повтаря Маквей, който днес е съветник на основната ирландска националистическа партия Шин Фейн в Белфаст. Той твърди, че е постъпил в ИРА след смъртта на десетимата стачници.

“Това беше решаващ момент за едно поколение от млади хора в Северна Ирландия и първата причина заради която много хора, в това число и аз лично, се включихме във въоръжената борба”, спомня си Маквей.

Въпреки мирното споразумение от 1998 г., което установи разпределение на властта между католици и протестанти в Северна Ирландия след 30 години на междурелигиозно насилие, отнело живота на 3500 души, наследството от тази война присъства ярко на Фолс роуд, където огромни цветни фрески красят стените и илюстрират битката срещу британското правителство.

На една от тези фрески се вижда усмихнатото лице на Боби Сандс, най-прочутия от 10-те затворници, починали през 1981 г. след гладната стачка продължила 66 дни. До портрета пише: “Нашият реванш ще бъде смехът на нашите деца.”

През октомври 1984 г. ИРА за една бройка не уби Тачър, след като взриви бомба в Гранд хотел в Брайтън, Южна Англия, където тя беше отседнала в навечерието на конференция на консерваторите.

Желязната дама настоя, вярна на себе си, тази конференция да се състои въпреки петте жертви на атентата.

“Хитлер има нов приятел в ада, но ние няма да я намразим сега, защото така ще се принизим до нейното ниво”, заяви пред пъба “Шон Мак Диармада” на Фолс роуд 51-годишен мъж, пожелал да остане анонимен.

За Маргарет О’Калахан, лектор по политически науки в университета Куинс в Белфаст, Тачър е свързана с политиката “стреляй, за да убиеш” и с всички негативни аспекти на Северна Ирландия през 80-те години.

Джери Адамс, председателят на Шин Фейн, заяви пред ирландската телевизия РТЕ, че Тачър е предизвикала голямо страдание, докато е била на позиция, на която е можела да направи много добрини.

“Защото тя възприе реакционна политика, продиктувана от краткосрочни съображения, и поведе продължителна война, вместо да се заеме с това, което самата тя нарече “задачата да се постигне мир”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: