Президентът поиска "баланс" при разкриването на ДС-агенти в разузнаването

Президентът Росен Плевнелиев настоя Комисията по досиетата "да постигне баланс в защитата на обществения интерес и националната сигурност" при обявяването на щатните служители и агенти на бившата Държавна сигурност, а службите да представят от своя страна "конкретни и ясни аргументи", когато смятат, че има опасност да се навреди на интересите на държавата или да се създаде опасност за човешки живот.   Плевнелиев събра на среща в петък военния министър Тодор Тагарев, шефовете на служба ”Военна информация” и на Националната разузнавателна служба - Веселин Иванов и Драгомир Димитров, и председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Те обсъдиха изпълнението на последните промени в закона за досиетата, които дадоха възможност да бъдат обявени кадрите на ДС по горните етажи на разузнаването.   "Комисията по досиетата се затруднява в проверките, свързани с НРС и "Военна информация", тъй като все още липсват списъците с щатните разписания и все още не са предадени архивите на двете служби", заяви Плевнелиев. Той се ангажира това да се случи в кратък срок.   Шефовете на служби изразиха несъгласие със законовите промени още при приемането им през декември м.г., но държавният глава не наложи вето.   Сега стана ясно обаче, че службите не подават необходимата информация на Комисията по досиетата. Без да навлиза в подробности, президентът Плевнелиев коментира, че "нашите служби имат своите аргументи, когато става въпрос за защита на националната сигурност".   Той апелира обаче документите на ДС да станат публични.   "След 2014 година всички архиви на тоталитарната държава до 1989 г. трябва да бъдат открити и публични и да станат част от държавния архив", заяви Росен Плевнелиев. Той ще предложи на следващия парламент "да намери сили и смелост“ и ако е необходимо, да промени за последен път закона.   "Мина четвърт век, стига с тази Държавна сигурност“, призова Росен Плевнелиев.   Комисията на Евтим Костадинов работи стриктно в изпълнение на т.нар. Закон за досиетата, като това се признава през последните години както от управляващи, така и от опозицията. Именно това е задължението на комисията. Намирането на "баланс" е в правомощията на законодателя.   Леко законово несъответствие   "Българският законодател е допуснал леко несъответствие, което изгладихме в рамките на добър диалог днес", посочи Плевнелиев без да уточнява как се "изглаждат" закони в рамките на диалог, а не в пленарна зала.   След срещата шефът на НРС Драгомир Димитров, който бе осветлен като служител на Държавна сигурност след приемането на промените, посочи, че няма договорка да не се прилага напълно параграф 12.   "Най-отговорно ви заявявам, че договорки не сме правили”, каза Драгомир Димитров, който бе назначен за шеф на службата по предложение на кабинета "Борисов" и с указа на президента Росен Плевнелиев.   В края на миналата година депутатите изненадващо решиха да отпадне параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за досиетата, според който не се проверяваха за принадлежност към службите на комунистическата държава всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в службите след 16 юли 1991 година. Представителите на опозицията и шефовете на службите реагираха остро на тези промени, но Плевнелиев не се съобрази с тях.   Комисията по досиетата не може да укрива имената на лица, подлежащи на обявяване, за които има документи, че са били служители или сътрудници на бившите служби освен, ако са починали или са били непълнолетни към момента на привличането им като сътрудници.   Според чл. 32 от Закона за досиетата обаче не се разкриват документи, чието разкриване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. За целта шефовете на службите трябва да внесат предложение в комисията, която да прецени как да постъпи.   Имената обаче пак ще бъдат обявени, но не и всички документи.   Архивите при комисията, за да може еднозначно да посочва кой е агент   Росен Плевнелиев заяви,че цивилното и военното разузнаване ще предадат архивите си в кратък срок.   Драгомир Димитров обяви от своя страна, че още следващата седмица ще предаде 200 архивни единици и отбеляза, че от 2010 г. службата му не е спирала този процес.   Според Плевнелиев до края на годината военното разузнаване също ще предаде архивите си.   "Те трябва да бъдат предадени на Комисията по досиетата. Тя трябва да може еднозначно и категорично да посочва кой е бил и кой не е бил агент на ДС, а не да излиза с противоречиви становища позовавайки се на все още напредадените архиви", посочи Плевнелиев, визирайки случая със служебния заместник енергиен министър Божан Стоянов.   Комисията по досиетата обяви, че Стоянов е бил агент на ДС, въпреки че 2008 година година е излязла с позиция, че няма такива данни. Председателят на комисията Евтим Костадинов обясни разминаването с това, че тогава Комисията не е разполагала с всички архиви.   Служебният премиер защити Стоянов, а президентът отказа да коментира случая.   Няма нужда от посредник   Плевнелиев коментира още, че ще предложи на следващия парламент да намери сила и смелост да инициира промени в Закона за досиетата така че след 2014 година всички архиви до 1989 година да бъдат публични и дигитализирани.   За да стане това обаче, трябва да бъдат осигурени значителни средства.   " Всички трябва да имат достъп, а не някой да ни посредничи, четейки архивите вместо нас. Няма нужда от посредник между нас и истината. Всички граждани имат правото да разберат истината от първо лице за службите на тоталитарната власт, не на порции, не на парче и не спекулативно. Да сложим ДС в музея, да дадем достъп на всички, както отдавна го направиха другите европейски държави. През годините на прехода различни политически партии се опитваха да крият част от истината. Нека поне тази страница, след като не я изнесохме по достоен начин, да бъде затворена достойно", посочи Плевнелиев.   Не слушам чалга   Не слушам и не разбирам чалга, каза Плевнелиев, помолен да коментира мнението на служебния премиер Марин Райков, че "досиетата са чалгата на прехода".   Той не отговори и на въпрос дали смята да промени досегашната си политика за издаване на укази за назначаването на лица, свързани със службите на тоталитарната държава.   Преди да встъпи в длъжност като президент Росен Плевнелиев бе обявил като една от най-спешните си задачи подписването на указите за отзоваването на посланици от ДС. Той изпълни обещанието си, но все още България е представяна зад граница от свързани с бившите служби посланици. Правителството на Бойко Борисов обаче не предложи на президента да ги освободи, а държавният глава не повдигна публично темата.   Той не коментира в петък и факта, че назначеният от него за шеф на разузнаването Драгомир Димитров също е работил за ДС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: