Бежанци от Северна Корея се смеят на приказките за война на Пхенян

Асошиейтед прес

При въпроса възможно ли е да има война около 40-годишната жена, облечена в отрупана с пайети морава блуза избухва в смях. Тя маха насам-натам с ръка, сякаш пропъжда досадно насекомо.

Жената избягала от Северна Кория в края на миналото лято. Прекосила през нощта дълбоките до шия води на река Амнок и била преведена от водач първо до Китай, а после - в Южна Корея. Пътуването й струвало 5000 долара, което е цяло състояние в родината й.

Тя идва от селски район в Северна Корея, където електричеството е рядкост, а изтощителните зими сякаш траят вечно. Пристигнала в град, където телевизионни екрани колкото двуетажни сгради осветяват нощта, в град, завладян от армии финансови анализатори в елегантни костюми.

Сега на фона на международните опасения, че Северна Корея подготвя ново ракетно изпитание и пред неуморната бомбастична риторика на Пхенян, че ще унищожи враговете си, тя просто прихва. Изгнаниците познават живота и в двете Кореи и не се впечатляват лесно от онова, което са оставили зад гърба си.

“За Северна Корея е направо невъзможно да води война”, казва жената, която години наред уреждала сделки “на черно” и контрабанда на предмети от бронз в Китай. Тя ни моли да не разкриваме името й и други лични подробности, за да предпази близките си, останали в Северна Корея.

“Те нямат гориво, нямат електричество. Дори да крещят на света, че ще започнат война, това са само приказки”, отбелязва тя.

Чуждестранни анализатори отдавна говорят, че отчайващият недоимък в Северна Корея се дължи донякъде на това, че Пхенян влага голяма част от ресурсите си във въоръжените сили и разработването на оръжия. Но в страна, където много от войниците трябва да прекарват по няколко месеца годишно, работейки във ферми или на строителни обекти, и където велосипедът е признак на висок статус за мнозина. Северна Корея, казват изгнаниците, е толкова бедна и слабо развита, че е наясно, че би изгубила която и да било битка, при това загубите ще са тежки.

Най-новите гръмки заплахи, включително предупрежденията за превантивни ядрени удари срещу САЩ, бяха отправени, след като ООН прие санкции срещу Пхенян след ядрения му опит през февруари. Те се появиха и по време на годишните американско-южнокорейски военни маневри, които Пхенян отдавна смята за провокация.

От седмици чуждестранни правителства и анализатори обсъждат заплахите на Пхенян: Задава ли се война? Дали заплахите не са просто театър, търсене на внимание и чуждестранна помощ? По-опасен ли е младият вожд на Северна Корея Ким Чен-ун от баща си?

В малката общност от севернокорейски изгнаници в Южна Корея - група от около 24 000 души - отговорите на тези въпроси са лесни.

“Това са пълни глупости”, казва Хан Нам-су, който избягал от Северна Корея, когато бил на 20 години, а сега ръководи базирана в Сеул активистка организация, запознаваща младите южнокорейци с живота на Север. Ким е “незначителен човек без способности, казва племенникът на контрабандистката - бивш войник, който също избягал миналата година - и допълва: “Той просто се опитва да покаже на света колко е значим”.

“Изобщо не се тревожа, че може да има война”, отбелязва бивш севернокорейски миньор, приветлив човек с рошава коса, който има малък магазин в Сеул. “Всички сме наясно, че ако избухне война, Северна Корея ще бъде срината”, отбелязва той.

Това подигравателно отношение обаче е смесено с нещо, което едва ли очаквате от хора, рискували живота си, за да стигнат до Южна Корея - неизличима привързаност към страната, която са напуснали.

“Сърцето ми остава в Северна Корея, дори сега”, казва бившата контрабандистка.

Това отчасти е носталгия по родината, но то показва и колко труден е животът в Южна Кория за повечето бежанци, които тук ...

Свързани новини: