Словения: Без паника, няма да фалираме

Асошиейтед прес

Малката страна членка на Европейския съюз се опитва да убеди своите граждани и чуждестранните инвеститори, че няма да е следващата държава, чиято банкова система ще изпадне в колапс и която ще поиска международен спасителен план, а той би бил деликатен от много гледни точки.

“Ние изобщо не сме Кипър”, заявява новият словенски премиер г-жа Аленка Братушек. “Ние нямаме нужда от помощ. Нуждаем се само от време.”

Времето обаче изтича за тази балканска страна, сочена някога за пример за успех в Източна Европа и за модел за останалите държави от региона за това как бъде да построена една работеща икономика след края на комунизма. При условие че словенските лидери дават малко подробности за евентуален спасителен план, някои икономисти са скептично настроени, че те могат да изпълнят своите обещания.

Словения има отчаяна нужда да реформира из основи банковата и икономическата си система, ако иска да избегне съдбата на Кипър - друга страна от 17-те членки на еврозона. Островната държава бе принудена да поиска спасителен план от Еврогрупата, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), след като се оказа, че не може да си позволи да подкрепи раздутия си банков сектор.

Опасенията сега са, че Словения може да я сполети същата съдба. Въпреки че държавният й дълг е далеч под средното за ЕС равнище, страната изпитва трудности с неговото рефинансиране. Това подхрани страховете, че Словения, на която се пада дял от 0,4% от икономиката на еврозоната, може да стане шестата държава от клуба, на която ще се й наложи да поиска помощ.

Проблемите на страната се коренят в банките под държавен контрол. На тях се пада дял от около 60% от банковия сектор. Банките в алпийската страна раздаваха кредити с лека ръка в продължение на години, като отпускаха заеми на непечеливши държавни компании и привилегировани представители на властите, които пък използваха парите, за да купуват ръководените от тях фирми, като ползваха държавни активи като гаранция.

Много такива фирми сега фалираха или имат големи дългове. Според публикуван неотдавна доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) активите на държавните банки на практика са били стопени. До 15% от всички заеми сега не са погасявани - третият най-висок дял на лошите кредити в еврозоната.

“В Словения олигарсите откраднаха всичко”, казва пенсионираният строителен работник Мичо Павич на главния площад “Франк Прешерн” в столицата Любляна, където ромски оркестър създава спокойна атмосфера в контраст със ситуацията в страната. “Тук съм от 1960 г. и не съм виждал по-голяма криза”, допълва той.

Представители на банките казват, че въпреки опасенията от колапс на финансовия сектор, словенците не се стичат масово към банките, за да си теглят спестяванията. Основна причина за това е, че гражданите на страната, въпреки вълната от антиправителствени протести напоследък, традиционно имат доверие в своята държава, която им осигури в миналото щедра социална система и висок стандарт на живот.

“Ние не сме своеобразно данъчно убежище за световни милиардери, нито пък по-голямата част от нашия БВП (брутен вътрешен продукт) се пада на банковия сектор”, подчерта Братушек в статия във вестник “Уолстрийт джърнъл”, очевидно намеквайки за Кипър, където над половината от парите в банките принадлежаха на богати руснаци. “Не всичко е розово в Словения, но това важи за цяла Европа.”

Кипър се съгласи миналия месец в замяна на спасителен кредит от 10 милиарда евро да осигури 13 милиарда евро, основно като раздроби една от основните си банки и наложи загуби до 80% от сумите по депозити над 100 хиляди евро.

Янко Медя, директорът на Nova Ljubljanska Banka (NLB), най-голямата изпаднала в затруднение словенска държавна банка, твърди, че Словения ще избегне подобна сделка заради сравнителните разлики ...

Свързани новини: