Може ли да се мине без офшорки?

Банани, коли, пластмасови кофи … Чрез механизмите за данъчно оптимизиране на компаниите тези територии (данъчните убежища - бел. ред.) структурират световната икономика до най-всекидневните продукти. Не е сигурно, че зараждащите се усилия на някои правителства ще бъдат достатъчни за справяне с това явление.

Каните се да купите нова кола, френското производство, и избирате лизинг. Тази схема е прекрасно известна на всички и отдавна е проверена на практика. Превеждате аванс на лизинговата компания (обикновено тя е дъщерна на производителя), която на практика е собственик на автомобила. След изтичането на срока на договора вие или плащане остатъка и най-сетне ставате пълноправен собственик на водилото, или го връщате на компанията.

Фасулска работа. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че самото дъщерно дружество, което е подписало договор с вас, се намира в Швейцария, например. И това пак е съвършено нормално, тук няма нищо незаконно. Но защо?

Производителят взема от дъщерната си компания далеч по-ниска цена от парите, срещу които са ви продали автомобила, така че цялата печалба от сделката е именно за нея. И колкото по-ниска е цената, облагана с налози, толкова по-привлекателна изглежда тази операция за автомобилопроизводителя. Работата е там, че в Швейцария подоходният данък за компании е по-нисък (близо с една четвърт), отколкото във Франция… Така че компанията майка ще може да намали отчисленията си.

За потребителя всичко това е напълно безболезнено. За автомобилопроизводителя пък това е “оптимизация”. А за френските данъчни това е избягване на плащане на данъци.

Технология на трансферните цени

Дали става дума за кола на обикновен гражданин или за някакви други стоки и услуги, технологията на трансферните цени на промишлени предприятия и финансови компании винаги е една и съща: тя предполага работа в страна с привлекателен данъчен режим за компаниите. Присъствието на дружеството в такива данъчни убежища може да се ограничава до пощенска кутия, която позволява прикриване с трансферни цени, за да се избегне данъчният натиск в страните, където пък той е особено силен.

Неправителствената организация Oxfam коментира разследване на британския в. “Гардиън”, което е установило, че остров Джърси е най-големият доставчик на банани от Южна Америка за Европа, макар че кораби с такъв товар, никога не са акостирали там. При все това практиката на трансферните цени позволява на компаниите да преведат в такива офшорни зони 80% от стойността на бананите.

Има много такива примери. Oxfam се спира на две американски дружества: първото “внасяло” пластмасови кофи при цена 972,98 долара за една от дъщерната си компания в Чехия, а второ пък “изнасяло” в Белгия автомобилни седалки по 1,66 долара едната. Каквато и да е схемата, тя винаги преследва една и съща цел – да се получи възможно по-голяма печалба от изгодна данъчна система.

Конфискация на ресурси

Същите тези механизми послужиха за основа на доклада на френския депутат Жил Каре, който само приповдигна завесата, съобщавайки, че най-големите френски компании плащат във Франция средно едва 8% от подоходния данък, а за малкия и среден бизнес съотношението е 33%. Причините за това са напълно прозрачни: малките компании рядко имат представителство в чужбина и още по-малко в офшорни зони.

Според оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на операциите между дъщерни предприятия на международни компании се падат от 40% до 60% от целия световен стокообмен. И така не е трудно да разберем каква важна роля играят данъчните убежища в световната икономика! По същество те станаха неотменна част от глобализацията. Те я хранят, а тя пък им създава почва за растеж.

През 2011 година обемите на износ на стоки в страните от Световната търговска организация са били на стойност 16,7 трилиона долара, а експортът на услуги е достигнал 4 ...

Свързани новини: