Георги Господинов: Българите сме обречени да повтаряме провалите си

 “Физика на тъгата”* е, цитирам, “роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои”. Тъгата естествено състояние ли е на мислещия човек, или е регионална особеност?

- Ами да, тъгата е нормално човешко състояние. Радостта също, но нея повече обичат да я ползват в пропагандата и рекламата. Без да съм експерт по тъгата, макар, че доста се постарах, мога да кажа, че тук имаме големи залежи от тъга, и то неизговорена тъга, доста се е трупало.

Вие бяхте първият писател, който анализира февруарските протести и публично назова причините за тях с истинските им имена. Какво ще кажете за финала им? Случи ли се българската 1968-а?

- Съжалявам, че много писатели се смълчаха по тези теми. Българската 1968-а е обречена на неслучване. Отдавна имам идея за една българска история на неслучилото се. И продължавам да мисля, че то понякога е по-важно от другото, че за него трябва да се говори. Иначе сме обречени да повтаряме провалите си. Финалът на протестите е част от тази история на неслучилото се.

В новата Ви книга “Невидимите кризи” казвате: “Все ми се струва, че ако финансистите четат книги, кризите ни щяха да са различни”. Доколко “нечетенето на книги е опасно за живота”?

- Дотолкова. Няма как да го кажа по-ясно. Нечетенето на книги е опасно за живота. Защото няма как да разбереш живота си. Нито да му добавиш малко смисъл. Ако архаизираме – Сакатлъкът умствен до сакатлък телесен ще те доведе.

Вие сте от малкото, които говорят за личната вина за преживяваната криза. Защо хората на изкуството в България не заемат ясна позиция по отношение на тежките социални, политически и икономически проблеми?

- Защото, като заемеш позиция, ставаш уязвим. Особено ако стоиш на нея. Но аз не разбирам как можеш да си писател или артист, без да си уязвим. Неуязвимите не ме интересуват.

Препоръчайте на читателите ни три нови книги, които сте прочели.

- Ако трябва сериозно да препоръчам – нищо по-добро не съм открил от есетата на Борхес, Бродски и някои текстове на Боланьо. Но то не е ново, дори Боланьо започна да излиза на български, макар двата му големи романа да предстоят. Препоръчвам ги.

*. Със съкращения от "Лира"

Copyright © CROSS Agency Ltd.

Прочети цялата новина

Свързани новини: