Дясната политика е решаване на проблемите като се балансират обществените интереси

"Интересите на хората са сериозно увредени – нямат работа, нямат пари. Липсата на доходи е изместила изцяло мисленето им. Бизнесмените казват: "Ние си знаем, че ни подслушват“. Разбирате ли – върнал се е страхът – те си знаят, че са слушани. А не си дават сметка, че през телефона могат освен да ги подслушват, и да ги изнудват", казва лидерът на ДСБ Иван Костов в интервю за Mediapool.   Г-н Костов, следите ли скандала с подслушването и какво мислите, че трябва да се случи оттук нататък, за да бъде потушен? Изтеклите СРС-та на Борисов, обвиненията на Мирослав Найденов?   Борисов и Цветанов са като сиамски близнаци в този скандал. Правителството им възстанови практиките на подслушване и политическо мракобесие на Държавна сигурност. Стана ясно, че това е било на преден план в управлението им, а не доходите, работата и сигурността на хората.   За хората, обаче, това е периферия, която е далеч над техните интереси. А техните интереси са сериозно увредени – нямат работа, нямат пари. Липсата на доходи е изместила изцяло мисленето им и какво правят политиците по между си – че се подслушват, не ги интересува особено, а и не е ново за тях.   Вие лично не се ли притеснявате, че може да нарушат вашия личен периметър, да се намесят в личния ви живот? Това е основна ценност в нормалния свят.   Така е и те са го нарушили. Искам обаче да кажа, че тази ценност е изместена от непосредствените нужди, когато говорим за хората по страната. Знаете ли какво казват бизнесмените, когато се опитвам да завържа такъв разговор, защото никой не ме пита за такива неща. Те казват: "Ние си знаем, че ни подслушват“. Разбирате ли – върнал се е страхът – те си знаят, че са слушани. А не си дават сметка, че през телефона могат освен да ги подслушват, и да ги изнудват.   Това е един кошмарен фон на живота в България, но не е чак толкова кошмарен, колкото е липсата на работа, неспособността да си платят сметките.   Споменавайки сметките за ток и безработицата – всички партии говорят за растеж. Какво е растеж за вас, как трябва да се постигне?   Трябва да започна от анализа защо българската икономика се срина. Основните причини са намаляването на инвестиционната активност и загубата на конкурентност на трудовия пазар. Свиването на пазара е довело до изчезването на нови фирми.   Много пъти е споменавана тази информация – в момента има 183 000 фирми с по едни зает. И най-простият начин да се възстанови конюнктурата е да се създадат предпоставки тези хора да назначат по още един служител. Това може да се случи като се улеснят условията за започване и разширяване на бизнеса. В момента тези 183 000 души се инструктират сами себе си и попълват 29 документа на Инспекцията по труда.   Разбирате ли какво означава това – те пишат сами за себе си, сами си планират отпуска, слагат си план за отпуска на видно място в офиса и така нататък. Това са пълни щуротии. Водят дневник за себе си. Защото подлежат на проверка и Инспекцията по труда може да ги глоби по всяко време.   Ние предлагаме един скандинавски модел – да се направи кодекс на малкия и семейния бизнес, да се разпишат всички изисквания там и който го изпълнява, да започва бизнес, да го разширява, но това да не става с десетки разрешения, а плащайки една единствена такса. Защото в момента се вадят 54 документа за един търговец.   Ние смятаме, че трябва да се дадат и данъчни облекчения, за да се увеличат активните фирми, които бяха задушени през увеличаването на осигурителни прагове и осигуряването на минималните осигурителни доходи за самонаетите. На практика, когато се вдигнаха тези прагове тази есен, която мина, ние казахме, че ще изчезне част от бизнеса. И в момента най-големите шивашки предприятия в София спряха работа. Прагът за облагане за шивачка е близък до минималната работна заплата. И сега като изчезнаха тези 1000-2000 работника, никой не плаща осигурителната вноска.   Предлагаме данъчни облекчения на стойност 300-350 млн. лв. чрез намаляване на данъка на едноличните търговци на 10% чрез широко въвеждане на патентен данък и накрая въвеждане на необлагаем минимум – плоският данък да облага доходите на физическите лица след необлагаем минимум.   Това означава веднага, точно в тази най-пресирана, най-смачкана част от българската икономика, да се оставят едни 350 млн. лв. Колкото и малко да изглеждат в момента, те са достатъчни да предизвикат икономическо оживление. Втората причина за свиването на пазара е нелоялната конкуренция. Възстановяването на конкуренцията може да стане през противодействие, регулиране и строг контрол от силна държава срещу монополите, срещу контрабанден внос, който впрочем е невъзможен без похлупак, без политически чадър.   Трябва да се намали и делът на сивия сектор, което е по-сложна операция, но може да бъде направено с последователни мерки. Примерно – чрез преодоляване на корупцията и отнемане на властта, която местните и централните политици заграбиха и в момента ползват по социалистически.   Но най-важното е намаляването на бюрократичните процедури. Всички документи, които се изискват от частните фирми, които са на разположение на самите местни власти или на централната власт, да бъдат така добри да си ги набавят сами – да си ги вземат през достъп до бази данни, в които се съхраняват тези документи. Няма смисъл на един човек да му се иска нотариален акт, защото нотариалният акт го има някъде в общината. Има ли противоречие между финансова стабилност и политика на растеж?   Няма противоречие. Не е възможно да има растеж в условия на борд без финансова стабилност. Това е нонсенс. Който твърди противното, не може да предложи смислени условия.   Има ли в програмата на ДСБ мерки за стабилизиране на енергийната система и решаване на въпроса за цените в енергетиката?   Основният порок на електроенергийната система е наличието на няколко монопола, като най-тежкия порок създава НЕК. Тя е в много лошо финансово състояние, някои твърдят, че е във фалит от 2009 година.   Липсата на регулация и контрол не възпира злоупотребите с господстващо положение на ЕРП-тата. Европейският съюз иска либерализация на мрежата, което означава, че който продава, може да намери купувач и да транспортира, заплащайки преноса по електропреносната мрежа на НЕК. НЕК не може да му се противопостави, защото така ще е упражнил монопол върху мрежата, който е забранен по енергийното законодателство на ЕС.   Трябва да бъде освободена мрежата. Това вероятно ще постави в много трудно положение редица местни електроцентрали, но те трябва да намерят решение за себе си, защото иначе ние издържаме 12 000 мегавата, при положение че потребяваме само 3 000. Т.е. 9 000 стоят на врата ни, ние ги плащаме през цените, едновременно плащаме за господстващото положение и за начислените загуби и огромни такси по преносна мрежа на ЕРП-та. Това се превръща в бедствие, което създава ситуацията хората да не могат да си платят тока.   Трябва да се либерализира пазарът, което означава, че предприятията ще продават и купуват ток на борса. На тази борса цената ще бъде определяна в зависимост от договарянето. Ако някой трябва да бъде защитен, това трябва да са домакинствата. Ако се направи борса за индустриалните потребители, веднага цените ще станат други. Конкуренцията трябва да влезе и там. Затова казваме, че възстановяването на конкуренцията е ключово за пазара.   Защо хората се стряскат като чуят "дясна политика" и как в тази дясна политика се вмества, например, необлагаемият минимум, за който говорите?   Дясната политика е да не се дават обещания, а да се предлагат решения. А необлагаемият минимум се вмества нормално. Защото самият плосък данък не е дясна политика, той е либертарианство. Той имаше за цел да позволи на много хора, натрупали нечисти доходи, да ги избелят през много ниска данъчна ставка – един вид нещо като опрощение. Защото като се обявят доходите с по-късна дата, а не тогава, когато е била високата ставка, вие можете да вкарате в личните си сметки свободно пари, ако сте такъв нарушител.   Държавата даде огромна възможност и ето – парите се появяват. И понеже се заговори, че може да бъде преразгледан плоският данък, започнаха да растат депозитите, което означава, че веднага се верифицират доходи. Но това не е дясна политика.   Дясната политика е търсене на баланс и хармония на интереси – да не е в интерес на един, да не е в интерес на друг. Да се решават проблемите, като се балансират обществените интереси, което е много по-сложно от правенето на каквато и да е друга политика.   В цялата кампания се говори, че в страната пари няма. Как ще се случат всички обещания за по-добър живот, като на практика пари няма?   Проблемите на България ще се решат, когато се възстанови инвестиционната активност. Няма желание да се инвестира в бизнеса, защото климатът у нас е лош.   А как ще се събуди инвестиционната активност?   Първо трябва да се преодолее недостигът на капитал. Трябва да се насочат европейските фондове за малкия, семейния и среден бизнес и пълно да се оползотворяват европейските средства по линия на общата селскостопанска политика. Трябва да се реализират и големи, стратегически инвестиционни проекти.   Какво се разбира под големи стратегически инвестиционни проекти?   Не се разбира "Големият шлем" на Първанов, а се разбира изграждане на такива проекти в страната, които са в състояние да привлекат и да генерират голяма икономическа активност. Такъв проект е интермодалният терминал на пристанище Варна Запад с транспортната ос до пристанище Русе и използване на Дунав като европейска транспортна магистрала. Това е гигантски проект. Самото му пускане в действие ще привлече около 580 млн. евро инвестиции и след това оттам ще влязат най-различни стоки от бързо развиващите се индустриални страни.   Друг такъв голям стратегически проект е трансевропейският коридор Кулата-София-Видин . Това е високоскоростен път, който съкращава пътя до Дунав мост 2 и позволява огромен транспортен поток от Югоизточните пристанища на ЕС да стигат до сърцето на Европа, без да се налагат митнически обработки. Това беше наш проект и бе спрян на времето. Ако не се бе случило това, сега Видин нямаше да е най-бедният регион в най-бедната страна на ЕС.   От геополитическа гледна точка изграждането на магистралата София – Бургас не е проект, който е в състояние да привлече инвеститори. Този проект дава възможност за бърз достъп на София, Пловдив, Стара Загора до Южното Черноморие. Тази магистрала няма друга добавена стойност, освен да заведе туристи на море. Докато нещата, за които аз говоря, са европейски коридори.   Искам да подчертая обаче, че за преодоляването на недостига на капитал не са само инфраструктурните проекти – ключово за преодоляване на недостига на капитал е освобождаването на блокирания капитал на имотния пазар. И привличането на нови инвестиции чрез бързо и честно съдопроизводство.   За да имаме бързо и честно съдопроизводство трябва да имаме промени в конституцията и съдебна реформа, която трябва да се направи с оглед да излезем от кризата. Чуждестранните инвеститори не идват в България заради липса на върховенство на закона.   Но да се върна на това как да освободим блокирания капитал – това става като се правят облекчения за придобиване на първо жилище. Това става като се изкупуват жилища от общините и се дават на хората на дългосрочен кредит – примерно 50 години. Така испанците например привличат български турци, български роми, за да ги настаняват в Испания, защото имат нужда от работна ръка. А ние не правим нищо, за да привлечем например българи от диаспората, които да дойдат в страната.   Друго, което може да се направи – скъпият кредит може да поевтинее като се повиши кредитният рейтинг на страната със силна политика. Най-силната политика за повишаване на кредитния рейтинг е ефективно и бързо съдопроизводство по търговски дела и по граждански спорове.   Преди месец в едно ваше интервю казахте, че сте склонни на коалиция с ГЕРБ, ако от сцената отстъпят Борисов и Цветанов. Това така ли е наистина?   Ако така са го предали, не е особено точно. Ние сме склонни да подкрепим правителство, което ще изпълни ето такива антикризисни политики, за които говоря.   Без такива конкретни решения няма никакво значение каква табела си си сложил отпред. Защото ГЕРБ за много от нашите избиратели са по-лоши от самата БСП, защото са реабилитирали Тодор Живков, защото са национализирали вноските в здравната каса, защото са посегнали на върнати земи – областните им управители са "конфискували" земи наново, защото подслушват, защото ни върнаха в страха. Имат значение мерките. И ние сме склонни в този момент да се сетим, че в историята ни е имало периоди, в които българските политици са били по-широко отворени за истински реформаторски действия. Например по времето на Димитър Попов. Това правителство, в което аз имах честта да бъда финансов министър, стабилизира България само за няколко месеца.   Това означава ли, че сте склонен да разговаряте след изборите за правителство на националното спасение, за каквото се говори?   Ние бяхме правителство на националното съгласие през 1997 година, започнахме с национално съгласие върху една декларация за въвеждане на валутен борд, за извършване на едни необходими мерки. Аз знам каква е силата на такова правителство, поне в първите две години. Това е могъща сила, която може наистина да извърши огромни реформи и да тласне страната отново към 10-годишен период на растеж.   Как гледате на обявения за консенсусен Пламен Орешарски като възможен бъдещ премиер?   Орешарски ми се струва като фигурата на Беров. Не вярвам на хора без идеология, не вярвам на наемници, които са ту сини, ту червени, ту близки до олигарси, които са сочени като престъпници в списъците на западните специални служби. На такива хора нямам никакво доверие. Сещам се, че Беров, който бе уж приличен човек, създаде Г-13 заедно с президента Желев и покойния патриарх Максим, лека му пръст, но голям грях извърши тогава.   На какви компромиси и отстъпки сте склонен, каквито предполага едно широко правителство?   Отстъпки трябва да направят политиците, като не искат да управляват. Трябва да оставят това да се върши от експерти, а политическата част нека бъде програмата за управление. Това са отстъпките на политиците – да потиснат нагона си към властта, да я дадат на хора, които да я приложат с оглед националния интерес.   Имате три стълба в кампанията – доходи, работа и сигурност. А къде е свободата?   Свободата е в сигурността. Извън сигурността няма свобода. За какво му е на един човек свободата, ако няма сигурност?   Сигурността започва оттам, откъдето хората започват да мислят за нея. А те се чувстват несигурни, защото нямат медицинска помощ, защото не могат да си купят лекарства. Един човек ми каза, че не може да си позволи всички лекарства, които са му необходими, а само част от тях. Ето това е несигурност, финансова. Той живее в риск, който сам поема, поради недоимък.   Рискът е, че не може да разчита, че ще излекуват детето му, защото не може да доплати в болницата. Този човек живее в постоянна травма на опасността, че ще се разболее и не може да бъде лекуван.   Несигурност е, когато пращаш детето си на училище и не знаеш дали няма да бъде насилвано и ограбвано от по-големите, и дали няма да му продават наркотици. Това е несигурност. Това е несигурност дали малкия човек, че има това, заради което той го праща в училище. Това е фундаментална несигурност на хората за живота и децата им.   Полицията не охранява нито едно училище в България. Какво правят служителите на МВР с чанти, както се изрази един премиер след мен? Ние говорим за посегателство върху ключови системи в страната. Масово хората плащат на частна охрана, за да не оберат домовете им. За какво ни е на нас МВР, някой може ли да ми обясни? Ние издържаме с данъците си полицията, а полицията не охранява децата и домовете ни. Не ни охранява и нивите, не можем да си съберем реколтата. Кое точно е неприкосновено в България?   Като говорим за сигурност – концентрацията на държавни средства в една или друга банка не е ли въпрос също на сигурност? Как трябва да се реши този въпрос?   Хората питат наистина за банките, защото има такава кампания срещу банките. В условията на валутен борд единствената, която регулира банките, е БНБ, където е съсредоточена цялата мощ на регулацията през банковия надзор.   БНБ казва има ли банков картел и ако има, знае как да го разруши и накаже. БНБ има огромни правомощия, много по-големи, отколкото правителството. В България не може лесно да се прави банков бизнес. Банките поддържат огромни резерви в БНБ заради борда. Ние сме като в карантина от гледна точка банковата и бюджетната сфера. Всичко е в реанимация. Ако някой има да праща сигнали – да праща в надзора на БНБ.   Ще влезете ли в парламента? Част от социолозите твърдят, че имате шанс за 42-я парламент, а други смятат, че нямате.   Ще влезем. Правим силна кампания и ще влезем, щом сме на кантар, значи кампанията решава, а нашата наистина е много добра. А пък социолозите никога не са ни вкарвали в парламента с прогнозите си. Така бе и 2005-а, и 2009-а година.   Какво става с преговорите със "Синьо единство"? Окончателно ли са приключени?   Не, след 12 май ще продължават.

Прочети цялата новина

Свързани новини: