Сезонът на преоценките: днес - Косово

През 2008 г., когато Косово обяви едностранно независимостта си, позицията на Румъния беше твърда и ясна, споделена единодушно от ръководствата на държавните институции и от парламентарните партии. Може би това беше емоционален отговор, чувствителен към трансилванските фантоми от миналото, или към идеализираната връзка на Букурещ с Белград.

Днес, през 2013 г., времената се промениха. Да им противостоим не е проява на принципност и последователност, а на липса на политически реализъм. В този момент в Европейския съюз има само пет държави, които се противопоставят на признаването на независимостта на Косово, всичките обединени, повече или по-малко оправдано, от безпокойството от заразния потенциал на прецедента. Това са Испания, Румъния, Гърция, Словакия и Кипър.

След като в петък Белград и Прищина се разбраха за бъдещето на северната част на провинцията Косово, след като Европейската комисия препоръча в понеделник преговорите за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз да започнат, след като президентът на Германия отправи призив към всички страни от Съвета на Европа да признаят независимостта на Косово, след резолюцията от миналата седмица на Европейския парламент, мисля, че Румъния има всички аргументи, за да преразгледа позицията си.

Важно е на Европейския съвет през юни, който ще предложи дата за начало на присъединителните преговори със Сърбия, да излезем от зоната на анализите и да кажем ясно “да” на Косово. Освен това, трябва да имаме предвид, че първата стъпка вече бе направена: Румъния поставя визи върху косовски паспорти.

Косовският залог беше разбран и в Белград, който знае, че отвъд проблемите с корупцията и организираната престъпност, бъдещето му в Европейския съюз няма никакъв шанс без нормализиране на отношенията с Косово. Промяна на позицията на Румъния не представлява по никакъв начин неприятелски акт срещу Сърбия. Отношенията между Букурещ и Белград ще напреднат в рамките на общия европейски проект, а румънското малцинство в Сърбия ще може да бъде поставено под защитата на брюкселските механизми за утвърждаване на собствената идентичност на малцинствата. Освен това, такъв ход може да бъде импулс за много по-активна политика на Румъния на Балканите.

Аргументите за признаване на независимостта на Косово не може да се обсъждат само по телевизията. Необходим е дебат в парламента (на пленарно заседание и в специализираните комисии), сред редиците на парламентарните партии, в правителството и в президентството, за да се вземе разумно, широко подкрепено и зряло външнополитическо решение. Няма причини този дебат да не започне веднага. Като се има предвид декларацията на румънския парламент за едностранното обявяване на независимостта на провинцията Косово, декларация номер 1 от 18 февруари 2008 г., румънският парламент е този, който има основната отговорност за официалното ново отваряне и преоценяване на тази тема.

Сърбия е най-костеливият орех и следователно - ключът към стабилността на Балканите. Както и по времето на Тито, Сърбия се опита след падането на Милошевич да стои по средата, да остане достатъчно атрактивна както за Европейския съюз, така и за Русия, без да направи решителен избор между двете опции. Споразумението за свободна търговия с Москва позволи на Белград да изпита изкушението да бъде мост за европейските продукти в руското пространство.

Но тези сметки, валидни по време на “мир”, са по-малко ефикасни по време на геополитическо “безпокойство”. В такива времена, както се вижда в Кипър, малките, нерешителните и слабите рискуват да бъдат смазани. Признаването от страна на Румъния на независимостта на Косово, редом с подобни решения на други страни като Словакия ...

Свързани новини: