Когато ПКК се изтегля от Турция

Турция говори за разоръжаването на поставената извън закона Кюрдска работническа партия ПКК от месеци. В Турция има кюрдски въпрос. И най-важният въпрос за кюрдския въпрос е ПКК. ПКК е организация, която става по-голяма от това, че се храни с кюрдския въпрос. Въпреки това, тази констатация не ни води до извода, че именно кюрдският въпрос е поддържал ПКК. Точно обратното, ПКК се вдигна на оръжие в преследване на своята анахронистична идеологическа утопия.
Накрая ПКК се превърна във фактор, който не само че попречи на нацията да се справи с кюрдския въпрос на по-дълбоко равнище, но също така прати демократичната консолидация на Турция най-малкото 20 години назад. Една Турция без насилието на ПКК нямаше да може да поддържа опекунския кемалистки режим, който попречи на кюрдите да получат техните най-естествени човешки права в продължение на две десетилетия.

Със започването на процеса на решаване на проблема през 2013 г., подходът на Йоджалан потвърди правилността на това наблюдение. Формулировката на Йоджалан бе проста: ако Турция укрепи демокрацията си, кюрдският въпрос ще бъде решен. Колкото повече Турция се демократизира, ще става по-добре за всички, включително и за кюрдите.

Йоджалан призна факта, че засилването на демокрацията в Турция ще се забави, ако ПКК продължава да е въоръжена. Той призна, че именно това забавяне е попречило на кюрдите да получат своите права при демокрацията. Той също така обърна внимание, че ПКК няма бъдеще като въоръжена организация в новото равновесие в Близкия изток. След като отхвърли светския левичарски жаргон, който доминираше в тона на ПКК в продължение на години, той обяви “края на въоръжената борба”.

Сега ние сме изправени пред пътна карта от три фази. Първо ПКК се изтегля от Турция. Второ - ще бъдат направени някои законодателни промени. Трето - ПКК ще се разоръжи напълно. И целта е всичко това да приключи до края на 2013 г.

Броят на местата, които Партията справедливоста и развитието и Партията за мир и демокрация имат в праламента не е достатъчен за лесно осъществяване на втората фаза. Поради това може би ще бъде необходим референдум за осигуряване на подкрепа за необходимите законодателни промени.

Обаче няма гаранции, че един плебисцит ще даде тази подкрепа. Както Партията за мир и демокрация, така и ПКК, ще трябва да се изправят пред ограниченията и трудностите на демократичната борба. Пред ПКК ще има два варианта. На фона на трудностите на демократичната битка тя може отново да вдигне оръжие, като най-позната стратегия, или да каже сбогом на оръжията завинаги с цел да стане значим политически актьор.

Реакциите на ПКК на мирния процес след декларацията на Йоджалан от 21 март 2013 г. изглеждат позитивни. На ПКК може да й бъде трудно да поддържа рационалния подход, който показва досега. Може да има подеми и спадове. Въпреки това, обявяването на намерението за изтегляне от Турция пред журналистическите камери е точка, от която няма връщане назад от гледна точка на ПКК. А от гледна точка на Турция, доколкото ПКК не е вдигнала отново оръжие, предприемането на необходимите демократични стъпки вече няма да бъде избор, а задължение.

Този процес, пред който сме изправени, трябва да бъде възприет като възможност да се оттърсим от всички - де факто и де юре, антидемократични политики, които заставиха Турция да остане “модерна племенна” държава. Този процес ще разоръжи не само ПКК. Той също ще разоръжи Турция и политически нейните актьори. Именно поради тази причина ...

Свързани новини: