М. Гергинова: Като СТЕ безделници, да не сме без празници

В навечерието на първи май, стоя в размишления и малко тъжни страсти. Не защото този празник, се свързва с "омразните комунистически порядки", дори не, защото ще бъда на работа. Замислих се, колко ли души в нашата китна ДЕМОКРАТИЧНА страничка ще могат да отбележат празника като трудещи се хора.

 

Европейската комисия определя нивата на бедността в страната ни като тревожни. Ако слушаме бивши, бъдещи или несменяеми управляващи, заради мерките за икономии бюджетът ни значително се е подобрил. Не знам. Аз не съм икономист, няма и да бъда. Вероятно са се подобрили. Вероятно, ние сме прекалено малки и бюджетно необразовани, за да го оценим. Казано накратко: "Яжте си първомайската пица и си трайте". Това, което аз виждам и разбирам, е как моя колежка от университета, която пише своята докторска дисертация е принудена да работи като продавачка, за да може да докара допълнителен доход в домакинството си и да отглежда детето си, поне в елементарен, минимум на съществуване. Аз не знам друго, но знам, че дори и да работиш тук, това не е гаранция за европейско съществуване. А, и знам, че сме много далеч от стандартите на труд и живот на Европейския съюз.

 

Първи май е ден на труда. Хубав ден, хубав празник. Трудът краси човека! - казват лозунгите. Не е невярно. Трудът краси човекът, защото когато човек работи той получава заплата, когато получава заплата той може да си позволи храна, светлина, отопление, вода, а понякога дори и дрехи (тук визираме конкретни страни с неустановено до 12 май управление). Когато си е осигурил всички тези елементарни за живот неща, човек е спокоен… а оттам и красив. Защото красиви са спокойните хора, тези, които могат да гледат децата си, дома си и себе си. Ако питаме тези, които ни управляват на нас всичко ни е наред. Работа има, заплати има, всичко си имаме. Е какво и е на минималната работна заплата от 150 евро в страна членка на Европейския съюз?! Дет се вика, има страни, в които живеят къде, къде по-зле. А ние тук сме седнали и се оплакваме за заплатите, бита и битието си. "Работа има, желание от страна на работната ръка няма, са ни казвали не един и двама. То това българинът само знае да се оплаква. Вместо да видим, че чашата е наполовина пълна, ние все ревем, как е наполовина празна". И наистина, вместо да губим време в мрънкане, я да си вземем 150-те, 300-те или в по-добрите случаи 500-те евро и да ходим да си посрещаме празниците. Ей сега в хода на писането ми хрумна приказката: "Като сме безделници, да не сме без празници". Проблемът е, че в по-големия си процент сме "безделници" по принуда. Не, защото искаме да сме, а защото някой някога така се постара, че да останем такива. Според анализ на ЕК 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения.

 

Странно… Аз лично си спомням, как разни политици със сравнително мутренски вид ни обясняваха колко ни е добре. И как все по-добре ще ни става. Не отричам, че е лесно в паузите между футбола, тенисът и прочее парламентарни спортове да говориш каквото ти хрумне. И то не защото си тъп и некомпетентен, а защото малко си се изморил от спорта и не си дообмислил нещата. Честит първи май, скъпи управляващи. Вие най-усърдно работихте затова, голяма част от хората да нямат празник и по-лошо да не могат да си позволят да посрещнат празника. И то не само този, и предстоящия Великден, и последващия го Гергьовден и …. Ще стане прекалено тъжно, ако изброя всички празници до края на годината.

Честит първи май! Ден на труда е!!! Е няма да има манифестация и подобни комунистически извращения, но пък като истински европейци да седнем на празничната трапеза, да разклатим добре кофичката с кисело мляко, да нарежем от шпека и да празнуваме… ама не изяждайте всичко, че идват и други празници.

















БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: