Денят на Европа и Денят на изборите в България. Къде е връзката?

Утре е 9-ти май, денят на Европа. До предсрочните парламентарни избори остават три дни. В политическия избор, който ни очаква на 12 май, се преплитат трите основни характеристики на европейската демокрация – свободата, правата и отговорността. Всеки индивидуален политически избор трябва да бъде свободен, мотивиран, ангажиран и отговорен. Такъв подход към демократичния процес превръща човека в гражданин, а българина в европеец и дава легитимност на властта.

Особено хората, които сме преживели най-активните си творчески години при комунизма, трябва да се отнасяме към свободата отговорно, а не непрекъснато да я предлагаме за разпореждане на бивши комунисти, мутри и ченгета. Крайно време е да престанем да проституираме с политическата си плът и да започнем да я отдаваме само срещу споделени ценности.  Ще успеем ли на тези избори да не бъдем политически корумпирани и да мобилизараме гражданската си почтеност? Ще се промени ли нещо в живота ни след 12 май? И в каква посока? На ляво или на дясно? Напред или назад? Нагоре или надолу? На изток или на запад? И доколко „нова” и „различна” ще бъде политиката на управляващото мнозинство?

Много сериозен стана текстът, затова нека не губим самоиронията и чувството за хумор. Шегата настрана, но ако се сбъднат прогнозите на социолозите, ни очакват много малко изненади, но в замяна на това, всичките неприятни. Надявам се да ми простите може би дразнещата ирония, но нещата наистина са много сериозни. Трагедията на актуалната политическа ситуация е, че който и от „голямата четворка” на очакваните победители ГЕРБ, БСП, “Атака” и ДПС да получи мандата за съставяне на правителство, нищо няма да се промени.

ГЕРБ и БСП ще говорят на брюкселски диалект, но ще продължат да се замерят със СРС-та и да си играят на “Тука има, тука нема”. Руският реактор ще бъде доставен, а дали за Козлудуй или Белене – това няма да промени политическите ни зависимости. “Атака” ще кряка истерично, ДПС ще се държи гордо и невъзмутимо, но и двете ще очакват в „разкрачена стойка“ да участват в управляващата коалиция.
И толкоз. Губещи ще бъдем само ние, разбира се, статистите от масовката на политическия театър на несбъднатото гражданско общество. Затова, ако искаме да запазим личното си достойнство и наистина „да се обърнем с гняв назад“ към статуквото на изминалите четири години, трябва да погледнем със симпатия и надежда към „играчите“ в „Б“ група, които се боричкат около трите процента. След тази толкова жалка псевдоевропейска кампания, поляризирана между омразата и ровенето в мръсното партийно бельо, протестният вот ще има значение единствено, ако гласуваме масово за някои от най-симпатичните и наистина демократични по-малки партии и коалиции. Само „България на гражданите“, която е с единия крак в „елитната група“  не стига, нужни са повече.

Как ще ги открием ли? Много е лесно, очевидно, че не става дума за слагачите от РЗС или за натегачите от „партията-телевизия“ или „телевизията-партия“ „Скат“.
Спомнете си кои от партиите и коалициите по време на кампанията се държаха наистина като „последните европейски мохикани”. Аз веднага си спомням на първо четене пет от тях: Коалицията „Център“ на НДСВ и НПСД, коалициите около ДСБ и СДС, Гражданската листа „Модерна България“ и разбира се, „Зелените“.

Може би благородните им усилия да променят нещо в европейска посока изглеждаха като битки с вятърни мелници, но кампаниите им излъчваха настроение и позитивизъм, компетентност и нови идеи, европейска политическа култура и отговорни послания за „живот по правилата”. Трудно е да бъдеш „различна партия” и да поддържаш „усмихнатото си европейско лице” сред толкова много „озъбени мутри”. Но все пак те го постигат, и то със заслужено самочувствие!

Ако успеем да вкараме поне някои от тях в парламента, това ще ...

Свързани новини: