Да се реформира Съветът за сигурност на ООН - да, но някой друг път

Разрастващият се пожар в Сирия показва не само това, че регионалните й спонсори имат конкуриращи се цели, които са и все по-зависими от различните верски общности. Конфликтът изважда наяве и колко безпомощна е структурата, чиято работа е да поддържа международния мир - Съветът за сигурност на ООН.

Блокажът е толкова сериозен, че едно просто решение като назначаването на специален пратеник трябваше вместо от Съвета да бъде взето от Общото събрание. Дори когато Съветът постигне някакво решение, прилагането му поражда търкания сред постоянните му членове. След резолюция 1973, която установи забранената за полети зона над Либия, нито Русия, нито Китай могат да бъдат убедени, че всякакви решения, взети в името на защитата на мирното население, няма да се окажат прикритие за смяна на режима.

След почти 70 години Съветът за сигурност страда от двоен дефицит - на представителност и легитимност. През тези седем десетилетия държавите членки на ООН се увеличиха четворно - от 51 на 193 - но броят на постоянните членове и днес си е същият, какъвто е бил и при създаването му. А броят на непостоянните членове се увеличи само от шест на десет. Ако първоначалното съотношение е било една държава, постоянен член, на десет страни, то днес е една на близо 40. Цели световни региони са изключени от процеса на вземане на решения. Около 85 процента от точките в дневния ред на Съвета се отнасят до Африка, а този континент няма нито един постоянен член там.

Всички са съгласни, че Съветът трябва да се промени. Единодушието обаче започва да се пропуква, когато се изтъкнат причините за промените, и да изчезва, когато се предложат моделите, които биха отстранили проблема. Групата на африканските страни иска две постоянни места за всичките си 54 членове, с право на вето.

Г-4 (Бразилия, Германия, Индия и Япония) претендират за постоянни места за себе си с мотива, че правомощията не трябва да произтичат единствено от военната мощ, а от статута на държавата членка като икономическа сила, от ангажимента й към мироопазващите мисии, развитието и човешките права. Има групи, представляващи малки островни държави, и такива като така наречения “Кафе клуб”*.

Използват се всякакви доводи в спора за постоянните и непостоянни членове, за необходимостта от правото на вето, за това дали по-широко представителство ще разводни правомощията или ще ги увеличи. Проблемът бе най-близо до решаване през 2005 г., но оттогава бе изтикан на заден план. Със сигурност можем да кажем, че там и ще си остане. Макар да декларират подкрепа за промяната, петте постоянни членове са доволни от статуквото.

Сега е необходимо, както каза министърът на външните работи на Бразилия Антониу Патриота, участие на гражданското общество. Без по-широк дебат петте постоянни членки ще продължават да се смятат за изключителни. Но ще се запази и хаосът, който поражда този начин на мислене. Няма проблем с американските и британските безпилотни самолети, стига да не ги използват и Китай или Русия.

БТА

*”Кафе клуб” - група държави в ООН, възникнала около Италия, която се противопоставя на увеличаването на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност, а иска да се увеличи броят на непостоянните - бел. прев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: