Да гласуваш или не – това се пита!

Всъщност въпросът, перифраза от известната пиеса, е реторичен, защото знаем, че „Хамлет“ е трагедия, независимо от решението на главния й герой. В единия случай, познатият ни Фортинбрас идва да прибере труповете, във втория случай вероятно няма да го направи, но пиесата пак ще е трагедия. Паралелът с изборите е видим – мнозина си задават въпроса именно така, знаейки, че, каквото и да решат да направят, пиесата ще бъде трагедия. И все пак…

Изборите са колективни по своята природа – отделният гражданин не избира представител, гражданите колективно го правят. И това – независимо от избирателната система. При това става дума за колективното действие както на гласувалите, така и на негласувалите – всички заедно с поведението си решаваме, какъв ще е съставът на новото Народно събрание. Вярно, някои ще кажат, че Народното събрание няма особено значение, че нещата се решават не в пленарната му зала и в неговите комисии, а задкулисно, непублично.

Да приемем, че е така и решим, поради това, да не гласуваме. Въпреки това, обаче, отново ще участваме в колективното действие и Народно събрание ще бъде избрано. Ще вметна, че досега в историята не е имало случай, когато бойкотът на изборите да е бил толкова масов, че те да са били обявени за нищожни. И ще добавя, че според Конституцията, няма изискване за минимален праг на участие, за да бъдат валидни парламентарните избори.

Достатъчно е да има поне по един гласувал ефективно във всеки избирателен район, за да бъде избран парламент (формално дори 31 гласоподаватели могат да го изберат). Ако решиш да не гласуваш, очевидно смяташ, че оставяш на другите да решат колективно, какво ще се случи, но всъщност това не снема от тебе отговорността за колективния резултат на изборите. Е, може би ще остане лъжливото чувство, че лично ти не си участвал в колективното решение.

Какво се случва, ако все пак решиш да гласуваш? И тук нещата не са по-прости, защото ще трябва да направиш избор. В случая с 12 май 2013 – избор между 45 възможности. Но първо, би могъл да се запиташ, дали всъщност изборът е реален? Другояче поставен въпросът е, дали зад различните етикети, под които се представят партийните листи, не стоят едни и същи виждания за обществото и политиката, за най-важните въпроси за решаване и т.н.

Ако решиш, че „всички са еднакви“, тогава можеш да избереш която и да е бюлетина. И ако се чудиш все пак, как да го направиш, просто тегли жребий – това е стара демократична форма на избор, която е била прилагана в някои антични полиси, които са предполагали, че всеки граждани е достатъчно компетентен. В нашия случай, обаче, тегленето на жребий може да доведе до това, да гласуваш за партия, която ненавиждаш. Така че, по-добре пробвай иначе.

Можеш, обаче, да решиш, че не всички са еднакви. Тогава задачата изисква да прецениш, какво ги отличава и кое е важно за тебе. Ще трябва да направиш разграничения – трудна задача на анализ, но пък интересна. Може би ще четеш платформи, или изказвания на политици, или ще си припомниш близката история, за да се убедиш, че този или онзи вдъхва или не доверие. Какво да ти помогне в тази операция?

Само не си мисли, че политическите избори са като избор на спътник(ца) в живота или избор на приятел до края на живота. Не е така, никога не е било и няма да бъде така. Политическите избори произвеждат само и единствено различни представителни органи на управление. От тях очакваме да работят повече или по-малко ефикасно за общото благо, както и да спазват един минимален набор от етически правила, известни на всички религиозни ...

Свързани новини: